Page 51 - kustendilski_region

Табл. X показва нисък среден иджар на една ФЕ — 57,15 гроша
за 134 села от Кюстендилски регион. С много висок иджар (2034
гроша) е само с. Извор, административен център на нахия Краище
(днес в Сърбия). Вярно е, че селото е имало 87 къщи със средно
владение 74 дьонюма земя, но отделянето на с. Извор от всички
други села в казата подсказва, че освен голямо количество
приходоносни имоти може би е имало хан, който повдига
значително иджара на селото.
След с. Извор се нареждат: с. Каменица с 219 гроша иджар, с.
Зиленци с 206 гроша, с. Раково със 191 гроша и с. Страдал със 159
гроша иджар на една ФЕ (днес тези пет села са в България).
Следващото село Лисина зир (Долна Лисина) със 140 гроша иджар

на една ФЕ е от Западните покрайнини и е господарско.
Господарско е и следващото село Ярешник със 159 гроша емляк на
една ФЕ. То се намира в днешния Кюстендилски окръг. Но
следващото с. Чарово със 133 гроша емляк на една ФЕ днес се
намира в Република Македония.
Софуляне със 118 гроша, Галбине със 104 гроша и Гърляно
със 104 гроша на една ФЕ са в днешна България, но следващото —
дванадесето по ред, с. Драмча с 97 гроша на една ФЕ е в Република
Македония и т.н.
Става ясно, че оценките на доходите от приходоносните имоти

(иджара) не вървят паралелно с оценките на покритите и
непокритите имоти (емляка). Виждаме друг ред по низходяща
линия и считаме, че по-високият иджар е показател за по-висока
степен на развитие на селата в Кюстендилски регион. Какво е
точното съотношение в тази насока, показва табл. XI.

Таблица XI
Разпределение на иджара по области за 1874 г.

Села Иджар
Област
брой % гроша %

Западни
покрайнини 27 20,15 211 778 42,21
Македония 19 14,18 84 750 16,89
Кюстендилско 88 65,67 205 197 40,90

Общо 134 100,00 501 725 100,00
От тях
господарски 47 35,07 63 050 12,57

50