Page 47 - kustendilski_region

Т а б лиц а IX

Разпределение на емляка по области за 1874 г.

Села Емляк
Област

брой % гроша %

Западни
покрайнини 31 20,53 15 374 333 11,60
Македония 23 15,23 32 690 030 24,67
Кюстендилско 97 64,24 84 443 657 63,73

Общо 151 100,00 132 508 020 100,00
От тях
господарски 58 38,41 26 829 960 20,25

Вижда се, че от 151 села, за които разполагаме с данни за
оценките на недвижимите имущества в региона, 23 села от
Малешевска Македония (Южен Пиянец), които днес са извън
границите на България (в Република Македония), представляват
15,23% от всичките села. Но техният емляк е 32 690 030 гроша и

представлява 24,67% от целия емляк (132 508 020 гроша за казата).
При днешните кюстендилски села няма съществена разлика между
процентното съотношение в броя на селата (97 села представляват
64,24% от 151) и процентно съотношение в дела на емляка (на тези
97 села се пада 63,73% от емляка в казата, или 84 443 657 гроша
спрямо 132 508 020 гроша). Най-драстична е разликата при
господарските села: 38,41 % от всичките села поемат само 20,25%
от емляка (58 господарски села имат емляк 26 829 960 гроша).
Длъжни сме да напомним обаче, че тази разлика в действителност
не е така, тъй като господарските села са по-малки. Както казахме,

едно домакинство от господарските села има средно с 3626 гроша
и 37 пари по-нисък емляк.
Представата за имотното състояние на селата в отделните
области се допълва от сведенията, които получаваме при оценките
на доходите от приходоносните имоти. Тази оценка са нарича
„иджар“, което буквално значи „наемане“. Връщайки се към нашия
модел с. Деирмен дере (табл. 44 от статистическите приложения на
раздел П), виждаме, че общата оценка на доходите от
приходоносните имоти е 9350 гроша. Разделена на 170 ханета, тази

оценка показва 55 гроша иджир средно на една ФЕ. Следващата
таблица X сочи, че по показател иджар Деирмен дере се изкачва на
24-о място в казата. Може да се приеме, че по-голяма част от
приходоносните имоти, описани от Йордан Захариев до 1925 г., са

46