Page 56 - kustendilski_region

Таблица XII (продължение)

Габрово 145 Брес 89
Пелотик 138 Гращица Касъм 72
Паничар 120 Селник 70
Стамер 105 Тавалич 70
Богословци 103 Жерав ино 64
Тлъмнине зир* 92 Катрище 59
Копиловци* 91 Райчиловци* 44
Средна стойност на теметуата 545 гроша.

* Господарски села; средна стойност на теметуата 552/24 гроша.

Табл. ХП сочи, че при господарските села ножицата, която
беше значително по-отворена според показател емляк и иджар, се
затваря значително според показател теметуат. Даже селяните от

господарските села са давали повече наемна ръка. Средно на една
ФЕ от господарските села се получават 552 гроша срещу 545 гроша
на ФЕ общо за казата. Най-висок теметуат са имали господарските
села от Западните покрайнини — средна стойност на една ФЕ 563
гроша.
Общо за региона 12 села са имали теметуат над 1000 гроша на

една ФЕ. Най-напред е с. Луковица с 1607 гроша (днес в България),
следвано от с. Лисина зир (Долна Лисина) с 1329 гроша
(господарско село от Западните покрайнини). Страдал с теметуат
1250 гроша и Рибарци с 1232 гроша днес са в България, но

следващото село Гърляне ябанджи с теметуат 1146 гроша е в
Република Македония. С. Ветрене с 1110 гроша и с. Сажденик с 1107
гроша днес са в България, но следващото село Драмча с 1015
гроша теметуат също е в Република Македония. Четирите села
Раково с 1015 гроша, Милевци с 1006 гроша, Дутудуровци
(Кутугерци) с 1000 гроша и Йени кьой с 1000 гроша днес са в

България. От тях с. Милевци е господарско.
От табл. ХШ се вижда, че на селяните от господарските села се
пада 31,26% от общия за региона теметуат. Таблицата сочи
значителна сума неземеделски доходи — теметуат: 4 618 151 гроша.

Според рекапитулацията в предговора този теметуат е 5 216 750
гроша, тъй като се отнася за 180 села. В табл. ХГП разполагаме с
данни за 159 села. Това прави 88% извадка, достатъчно надеждна за
изводи.

55