Page 52 - kustendilski_region

Преди всичко изпъква ниският иджар на господарските села.

От обхванатите със статистически сведения 134 села 47 (35,07%) са
господарски. Но тези господарски села поемат само 12,57% от
иджара в Кюстендилския регион. Разбира се, отново ще напомним,
че господарските села са били по-малки. Все пак безспорно е, че
липсата на тапии у селяните, претенциите на агите за собственост
на земите, включително и на построеното върху тях, е възпирало
селяните от господарските села да дават възможност на господаря
да увеличава техните задължения поради притежаването на

приходоносни имоти.
На табл. ХП се вижда, че хората от господарските села са
търсили други пътища за увеличаване на своите доходи чрез
наемна работа или чрез разни занаяти. Този доход се нарича
„теметпо“, мн. ч. „теметуат“. Буквалното значение на тази дума е
„печалба“, но в действителност по онова време се е приемал като
доход „занаяти“.

Таблица ХП
Подреждане на селата според средната
стойност на теметуата на една ФЕ за 1874 г. в грошове!пари

Западни покрайнини

Лисина зир* 1 329
Милевци* 1 006
Любата зир* 972 Бария* 542
Извор 924 Брестница* 500
Радичевци* 920 Тлъмнинс баля* 469
Гложан* 838 Доганинци* 462
Дукати баля* 809 Райкачево 433
Груинци 757 Зли дол* 403
Паралово* 706 Лисина баля* 392
Бистрица* 705 Бранковци 356
Босилеград* 679 Мусул* 317
Лисец* 666 Църнощина* 302
Рьжана баля* 621 Църна река* 281
Ръжена зир* 568 Божица 258
Назърица* 560 Буцалево* 255
Любата баля* 553 Белутъ* 233
Плоча* 545 Тлъмнине зир* 92
Райчилонци* 44

Средна стойност на теметуата 560/20 гроша

* Господарски села; средна стойност на теметуата 563/7 гроша.

51