Page 69 - kustendilski_region

свиневъдството. Това е напълно обяснимо, тъй като мюсюл­
манската религия забранява яденето на свинско месо. Докато
овцете и козите са били облагани с кесим под формата на сирене и
масло, то мюсюлманите са нямали претенции за свинете.

Общо взето, свиневъдството се е развивало добре и след 1878
г. През 1893 г. в Кюстендилски регион (без македонските села) е
имало 14 063 свине. Техният брой нараства през 1900 г. на 15 178.
Най-много свине е имало в с. Трекляно — 1334, и в с. Коняво —
1200 броя.
В статистическите приложения са поместени сведения по села
за броя на конете и говедата през 1893 г. Конят, мулето и магарето
са отглеждани предимно за товарен добитък и много рядко за
впрегатен. Йордан Захариев пише, че говеждата порода е била

дребна, планинска. Тя била за предпочитане пред чуждестранната
или подобрената местна порода, които изисквали повече грижи от
страна на стопаните. Оранта се извършвала само с волове и
биволи4.
Таблица XX е изработена въз основа на „Изложение за
състоянието на Кюстендилско окръжие през 1900—1901 г.“ (с. 20).
Тя показва броя на домашните животни в бившата Босилеградска
околия (по-късно част от Западните покрайнини) и в Кюстендилска
околия

Таблица XX
Разпределение на домашните животни по видове
през 1900—1901 г.

Домашни Кю с тен дил ск а Босилеградска Общо
животни околия околия

брой % брой % брой %

Коне 6 925 4,11 2 497 2,07 9 422 3,26
Магарета и
мулета 210 0,13 13 0,01 223 0,08
Говеда и
биволи 12 671 7,52 5 517 4,57 18 188 6,29
Овце и
кози 140 521 83,36 107 142 88,81 247 663 85,63
Свине 8 235 4,88 5 480 4,54 13 715 4,74

Общо глави
домашни животни 168 562 100,00 120 649 100,00 289 211 100,00

‘Захариев. И. Село Слокощица. С., 1926, с. 20.

68