Page 70 - kustendilski_region

Разбира се, изчисляването на процентното съотношение на

отделните видове домашни животни е напълно относително, но в
случая е важно да се види съотношението между домашните
животни в сегашната кюстендилска околия и Босилеградско. От
таблицата става ясно, че конете, магаретата, говедата и биволите в
Босилеградско са имали относително по-малък дял в сравнение с
овцете, козите и свинете.
Данните от Изложението за 1900 г. сочат 247 663 броя овце и

кози. В табл. XVII за 1874 г. са изчислени 352 965 глави. Като се
извади от тях броят на главите за македонските села, за 1874 г. в
Кюстендилско и Босилеградско остават 263 656 глави, или през
1900 г. овцете са намалели с 15 993 глави.
Но при сравнение на данните от табл. XIX и табл. XX се
вижда, че свинете не са намалели, даже са налице 128 глави повече.
В Кюстендилския регион е било добре развито и бубарството.
До края на XIX в. бубарството е имало домашнопотребителен
характер, който в голяма степен се запазва и по-късно. Всеки

бубохранител произвеждал необходимото бубено семе и го
излюпвал в топла стая или под квачка. Твърде често домакинята,
която е и бубохранител, излюпвала бубеното семе под мишницата
и: 1: 11
си. Изхранването на гъсеничките се извършвало в топли стаи
(празни) или стопански постройки, отоплени с печки.

Таблица XXI
Разпределение на общото количество произведена коприна
за 1877 г. по области

Област Села Коприна

брой % ока/дирхема %

Западни
покрайнини 1 2,44 5/200 1,04
Македония 11 26,83 122/010 25,42
Кюстендилско 29 70,73 353/125 73,54
Общо 41 100,00 480/335 100,00

От тях
господарски 6 14,63 37/175 7,71

В Западните покрайнини бубарството е било слабо застъпено
(табл. XXI). По-добро било състоянието му в господарските села,
и то от Полето, но не от Краище. Македонските села заемали
немалък относителен дял в бубарството.

69