Page 72 - kustendilski_region

Пета глава

ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И КЕСИМДЖИЙСТВО

НА НАСЕЛЕНИЕТО

Оценката на имотите и на доходите на населението през
османския период е била пряко свързана с преките данъци на
държавата. Пак във връзка с това османските чиновници са
описвали само мъжкото население като основен данъкоплатец на
империята.
В предишната глава посочихме кои имоти и приходи са били
оценявани, за да бъдат обложени със съответния данък. Казахме,

че земите, къщите, селскостопанските сгради и други имоти като
дюкяни, фурни, воденици, кошари и пр. (наречени приходоносни)
са имали съответната оценка, наречена „емляк“.
Емлякът бил облаган с 4 °/и данък. Той се наричал „данък
емляк“.
Някои от покритите имоти, чиято оценка е влизала в емляка,
са давали допълнителни приходи поради това, че са били отдавани

под наем или са били работилници, кръчми, воденици, кошари и
др. Тези приходи, които разгледахме в предната глава, нарекохме
„иджар“ (доходи от приходоносни имоти).
Данъкът върху тези приходи бил 4% и се наричал „данък
иджар“. Той бил пряко свързан с данъка емляк, т.е. недвижимото
имущество се е облагало с 4 % данък емляк и с 4 % данък иджар
(ако дава допълнителни доходи).
Когато селяните са отивали да работят като наемници,
работници, жетвари, копачи, занаятчии, кръчмари, колари и пр.,

техният доход се е наричал „теметтю“ (мн.ч. „теметуат“). Този
доход, наречен още „неземеделски“, се е облагал с 3% и се наричал
„данък теметуат“1.
В табл. ХХП са представени общата сума на тези три данъка и
тяхното разпределение по области.

1 Вж. История на финансовата и кредитната система в България. Варна, 1981
(частта, написана от С. Драганова), с. 275 и сл.

71