Page 67 - kustendilski_region
P. 67

80 глави заемат място между първите десет за региона. Го-.
             сподарското село Дикили таш (Побиен камък, сега в Кюстен­
             дилско) заема първо място. Между първите десет е и го­

             сподарското село Шатковица с 83 глави. Общо в Западните по­
             крайнини, а също и в господарските села средният брой е 35 глави
             на една ФЕ. Тези данни са по-ниски от данните за останалите села,
             но не в степен, която би могла да се очаква според наложилото се
             мнение досега, че селяните от този край са „заборавени и
             занемарени“3.
                                                                                     Таблица XVII
                                  Съпоставка на общия брой на овцете и козите за

                                                         1871 и 1874 г.


                                    Брой на                Овце и кози, бр.                     % за
                Област
                                    селата                                                     1874 г.
                                                         1871 г.             1874 г.


             Западни
            покрайнини                   34             63 983               67 999              19,27
            Македония                    26             78 696               89 309              25,30
            Кюстендилско                111             91 837              195 657              55,43

            Общо                        171           234 516              352 965             100,00
            От тях
            господарски                  66             99 584             105 663               29,94


                   В табл. XVII се вижда, че за 1874 г. на Западните покрайнини
            са се падали 19,27% от всичките овце и кози в региона; на
            македонските села — 25,30%, или през 1878 и 1919 г. Кюстендилски
            регион загубва почти половината си овце и кози. Само за три
            години (1871—1874) в Западните покрайнини броят на овцете и
            козите се увеличава с близо 2000 глави, а в македонските села — с
            над 28 000 глави. И в господарските села увеличението е с 6000

            глави, което означава, че независимо от трудностите, на които са
            били подложени,селяните са продължавали упорито да се трудят
            за своето съществуване.












                   ’ Рапорт на комисията, изпратена в Кюстендилски окръг да изучи
            положението на безземлените селяни. С., 1880, с. 18.



             66
   62   63   64   65   66   67   68   69   70   71   72