Page 13 - kustendilski_region

кюстендилското хане е 15 643 гроша, а при добричкото — 14 174

гроша13 *
.
Равностойни по значение са използваните регистри за овцете и
козите „ Агнам дефтерлери“. Тъй като има вече публикувани данни
за броя на овцете и козите в 2500 села и градове 4, изследователят
може да направи важни сравнения за овцевъдството в Кюстендил-
ски регион с други региони от българските земи.
Освен това от „Енциклопедичен речник Кюстендил“15 са
П1.1'
използвани статистическите сведения за населението през 1866,
1880 и 1900 г. и за земите, горите, овцете и конете през 1893 г. С

изключение на регистъра за населението от 1866 г. данните са взети
от първите български следосвобожденски преброявания. Общо
взето, те имат следните недостатъци:
— няма данни за всички села;
— не е отбелязана сигнатурата на регистъра за населението от
1866 г., който е безспорно османотурски и който не можахме да
открием в Ориенталския отдел. Налице е известно разминаване с

данните за 1864 и 1874 г.;
— както се вижда от статистическите приложения, налице са
села с непълни данни (отбелязано е с тире), но те не са толкова
много, за да попречат за представителността на статистическата
извадка в изследването.
От посочените документи се откроява първият стадий в
промените на Кюстендилски регион. Според Берлинския договор
от 1878 г. от Кюстендилска каза са откъснати 26 села, които
остават под османска власт. Тези села спадали към Южен Пиянец,

наречен още Брегал1:1 м а или Малешевски. Тъй като селата се
намират в днешна Република Македония, в изследването ги
наричаме условно „македонски“. Въпреки че за тези села не
разполагаме с данни след 1878 г., една от нашите основни задачи е
да направим паралел между етногеографското и стопанското
развитие на селата от двете страни по несправедливо определената
граница според Берлинския договор.

Друга основна задача е, че от намиращите се вече на
българска територия 151 села 66 се отличават с особен статут,
наречен „господарски“ и още „агаларски“ или „кесимджийски“,
защото турските аги са притежавали тапиите за собственост на

13 Извори за българската история. Т. V. Турски извори..., 555—558.
Драганова, С. Количествен анализ на овцевъдството в българ ските земи
под османска власт от средата на XIX в. до Освобождението С., 1993, 303 с.
15 Енциклопедичен речник Кюстендил. С., 1986.

11