Page 244 - trnski_kraj
P. 244

новечето зимно време,   а лйте е носенъ, вместо него, т. н. „манофилъ“. Той е
              билъ по кройката сжщински сукманъ,       но конопенъ, и е билъ изпъстренъ съ велико-
              лепна многоцветна, вълнена или копринена, везба (о б р. о). Ако днесъ         ние съжа-
                         изчезнали стари народни носии, една отъ тия дрехи е на първо место
              ляваме за
              и трънскиятъ манофилъ.
                                                         по-стара трънска носия е била съчетана и
              Требва да подчертаемъ, че тъкмо тази
              съ необикновено богата съ везмо „кошуля“, вместо днешната съ дантелена
              украса Широките и дълги ржкави на тия ризи сж били извезани съ платно, везмо
              отъ тъмно червена или черна вълна (при по-богати случаи - и съ коприна). 1ия
              везма по ржкавите сж били повечето съ геометрически форми. Това везмо е познато
              и въ Граховско, па и въ други софийски краища, въ по-старо време. Ризите съ тия
              червени везма сж се наричали „а лавица“, (ср. об. 7) (аленици), а съ по черните
                плавенице“ (плави, сиви). Интересни сж и названията на некои отъ тия видове
              шевици, изнесени отъ г. Господинкинъ: „дебърче“, „охридче , „кратовче ,
                цегрило вче“, „банчанче“, „вранско колено“, некои оть които посочватъ
               на исторически връзки съ шевични традиции отъ Западна Македения. Ьто защо,
              налага се едно по-обстойно проучване на историята на тази западнобългарска ше­
              вица. Толкова повече това се налага, защото и днесъ въ означените македонски
              краища тия видове шевици сж твърде характеристични.
              Не е безъ значение и обстоятелеството, че една отъ по-старите трънски дрехи се
              нарича „манофилъ“, което название сочи на византийска традиция както на
              византийски характеръ сочатъ и тоновете и начертанията на ржкавните шевици
               при ризата.
               Този проблемъ въ женската трънска носия, впрочемъ, е по-общъ български костю-
               менъ проблемъ и чака по-точното свое разрешаване. Тукъ, обаче, имаме да при-
               бавимъ и още една интересна старинна костюмна часть отъ Трънско и други зап.
               български краища. То е конусовидната, тжкана и извезана, червена шапчица за
               жените, наричана „каица“ (срв. обр. 8), твърде ценна и въ художествено
               отношение.
               Интересно е, че докато трънската мжжка носия показва единъ силенъ консер-
               ватизъмъ, женската, напротивъ, отбелязва силни промени. Тия промени сж не
               толкова въ формата, колкото въ украсата и обилието на костюмните части. И тия
               промени водятъ къмъ значително опростяване, свеждане съставностьта до минимумъ.
               литакъ и коланъ, при което дори и литакътъ се явява безъ ония златовидно шити
               поли и пазви, а само съ черни гайтанени обтоки.























                                   1^1          .



                    Селски домъ. Гюра Я. Поповъ — 90 годишенъ. Васка Георгиева — 7 годишна
                                                      с. ЛЪва-рЪка




                                                                                                     247
   239   240   241   242   243   244   245   246   247   248   249