Page 249 - trnski_kraj

се трогнаха и недоумяваха, какво става съ тЪхъ. Бързо се втурва въ килера,
вади отъ качето две големи грудки сирене, отъ саламура няколко парчета солено
свинско месо, отъ веригите свински сушеници и всичко това слага на една още
топла погача. Изважда отъ дъното на сандъка си най-голЪмигЬ и най-миризливи
ябълки и ги слага отгоре и всичко това поднася на войниците пакъ съ сълзи на
очи, като поклонъ на сватба или кръщене. Войниците недоумяватъ и отказватъ
да приематъ. Тя, удавена въ сълзи и хълцане, се моли: „Вземете, синко, вземете!
Защото сега вие на моята врата просите, а утре азъ не зная моето дете на чия
врата ще проси!“ Сълзите наново рукватъ,итя не престава да ги прегръща и целува.

Втори случай. Въ междусъюзническата война въ края на месецъ юний, въ
най-горещото усилено и работно време се движатъ наши войски между Забелски
ханове и Зелениградъ за границата на Дъсчени-кладенецъ. Една осемдесетгодишна
бабичка тръгнала въ полето при косачи съ гърне кисело млеко въ ржка. Войни­
ците изгладнели, изжаднели, отмалели, виждатъ млекото и питатъ бабичката,
колко иска за него. Като чува това, бабичката веднага имъ го дава съ гърнето и

И когато мжжетЪ бЪха на война, трънчанката-знеполка работеше, както на
полето, така и въ кжщи

казва: „Вземете, синко, та свърнете душа, халалъ да ви е и млеко, и гърне. Смея
ли пари да ви взема ?! Епа, ако ви взема пари, земята веднага ще се разтвори и
азъ жива ще пропадна въ нея!“
Трети случай. Презъ сжщото време войски усилено отстжпватъ и настжп-
ватъ. Прашни, потни, капнали отъ умора, изнурени, изтощени отъ гладъ и жажда,
войници маршируватъ изъ трънските улици. Старо и младо, мжжко и женско се
сипнало да ги посреща съ китка въ ржка, съ котли и стомни, пълни се вода.
Девойки и млади булки имъ поднасятъ вода, душа да свърнатъ. Очите имъ свет-
ватъ и се просълзяватъ отъ умиление. Въ началото на месецъ юлий с. г. се
отслужва молебенъ на новите войнишки гробища въ Трънъ. Пишещиятъ тия ре­
дове държи прочувствено слово за безсмъртната слава на падналите въ полето
на честьта и за останалите живи. Отъ признателность веднага се пуска подписка
и въ петь минути се събиратъ 500 лв. помощь за войниците. Те не щатъ нито
хлебъ, нито съ хлебъ. Защото нито сж гладни, нито сж жадни .. . искатъ тютюнъ.
Купувамъ и раздавамъ на цела рота по неколко пакета тютюнъ и тестета цигар-
ски книжки. Те не намиратъ думи да изкажатъ благодарностьта си. Капитанътъ
имъ, трогнатъ, каза: „Момчетата сж отъ Габровско. Цела България и Тракия пре­
бродиха, стигнаха до Чаталджа, а оттамъ до сръбската граница. Това, което

252