Page 240 - trnski_kraj

СЖщото бало, както и при дормачето, тФснО прилепнали до краката, съ високо
разрязани крачоли; тЪ биватъ завързвани за тялото съ връвь или каишъ, наричанъ
„гачникъ“. Отпредъ на горната имъ часть, подъ гачника, сж разрязани две
„пролабици“, а на края крачолигЬ сж обшити съ, по-малко или повече,

Ч?

е-*/
V/
I
о ч
>■
с
ч

Обр. 1.
Кройка на трънско V ,1 11 ,м
дорамче
НО

черенъ гайтанъ, разперени въ така нар. „пачии“. Кройката на бревенецит-Ь е,
сжщо, проста (срав. обр. 2).
Обуватъ се мжжетК съ царвули, нар. „опънци“, върху чорапи. МладигЪ, на които
бревецнеитЬ сж „пачалии“, носятъ чорапитЪ подъ ногавицитЪ, а по-везрастнитЪ
слагатъ ногавицигЬ въ чорапигЬ и затКгатъ последнитК подъ кол-Ьната.

I

Обр. 2
Кройка предна и задна
на трънски бревенеци

Отъ съседната си софийска носия, трънската мжжка се отличава съ дорамчето,
което въ този видъ и цвЪтъ не се срЪща въ Софийско, а бревенецитЪ сж безъ
„колчаци“ (накол-Ьнници), каквито има при софийскитК „чешире“.
На главигЬ си носятъ „капа“ (мн. ч. „капе“) отъ черна агнешка кожа съ на­
брано дъно.
Сждейки по кройката и по терминологията на мжжката трънска носия, може да
се кажи, че нейната старина датува още отъ общославянско време. Основните
черти на тази бЪлодрешка носия и днесъ сж запазени у славяните и у съседнигЪ
имъ народи по дебригЬ на ц-ЬлигЬ Карпати и разклоненията имъ.
Женската носия въ Трънъ и Трънско днесъ се характеризува съ сравнително

243