Page 399 - trnski_kraj

1исла1а за естествения прирастъ на населението ни, т. е. разликата на ражданията
въ сравнение съ умиранията, е презъ 1921 година 18-5 на 1000 жители, а презъ
1936 година, е само 11-5 на 1000. Единъ погледъ върху лицата на ученицигЬ е
достатъченъ да ни убеди, че мнозинството деца не сж здрави. Налага се, значи,
на всеки българинъ да даде кой каквото може, за да се изтръгнатъ децата изъ
лапите на мизерията и оттамъ да бждатъ отстранени отъ косата на смъртьта.
Още следъ европейската война се появиха частни инициативи — образуваха се
дружества за борба срещу това зло. И ако тези частни инициативи не дадоха
желаните резултати, то поне допринесоха за създаването на сегашния законъ за
обществено подпомагане, съ който се координира частната инициатива и осигури
минимумъ материални средства. Организираха се трапезарии, юношески общежития,
дневни детски домове, летовища, лагери, летни детски жилища, ясли, народни
кухни, старопиталища, сиропиталища и други. Но що се отнася до просветата на
народа за борба съ здравните предразсждъци, направено е много малко.
Емиграцията отъ поробено Трънско не можеше да остане чужда на общия повикъ:
„Спасете децата!“. Отначало емиграцията се зае съ подпомагането на бедните
бежански деца, които живеятъ при крайно нехигиенични условия въ София, за да
дойде до положението да подпомага и децата отъ цело Трънско, както и такива
на бедни бежанци отъ Босилеградско и Царибродско, и даде примеръ на идеално
разрешение на въпроса, какъ да се използувате презъ целата година летовищните
сгради.
Още презъ 1933 година настоятелството на дружеството, подъ председателството
на Гаврилъ Любичевъ, съзна необходимостьта да се организира летовище на бедни
бежански деца близо до своя роденъ край. И още презъ сжщата година, макаръ
и съ най-оскждни средства, организира летуване на 28 деца въ манастира Св.
Арахангелъ, близо до гр. Трънъ. Резултатите, както нъ здравословно отношение,
така и въ нравствено, беха неочаквано добри.
Презъ 1934 година на сжщото место летуваха 31 деца-бежанчета. Презъ 1935 год.
пакъ тамъ летуваха 30 деца. Презъ 1938 година сж летували 73 деца, но вече въ
собствената сграда на летовището „Ерма“, отъ които 39 деца-бежанчета отъ
Трънско, две деца на бежанци отъ Босилеградско и едно дете на бежанецъ отъ
Царибродско и 31 деца отъ разните общини на свободно Трънско. Презъ 1939
година сж летували 70 деца отъ които 46 на бежанци отъ Трънско, едно дете
на бежанецъ отъ Босилеградско и 23 деца отъ общините на свободно Трънско.

Всека година управата на летовището „Ерма“ полага усилия да приеме деца за
летуване предимно бедни и по бедность, и презъ 1939 година сж приети вече 54
такива, съ намалена цена 8 деца и съ пълна такса 8 деца.
Резултатите сж ненадминати. Презъ трите години летовниците сж наддавали въ
теглото си средно по 3-260 кгр., за 30 дни летуване.
Ето защо, още презъ 1935 година, настоятелството на дружеството на емигрантите
отъ Трънско, въ съставъ: председатели, д-ръ Борисъ Танчовъ; секретари, Мирчо
Костовъ; касиеръ, Петъръ Дракевъ и членове: Димитъръ Михайловъ, Никола
Петровъ и Тодоръ Радковъ, се зае съ проучването и подготовката на изграждане
собствена сграда за летуване. Настоятелството прецени големата полза отъ този
домъ не само като здравенъ и нравствено възпитателенъ институтъ, но — и като
цененъ културно-исторически паметникъ за живота на емиграцията ни.
Като се има предъ видъ и големата пожертвувателности на нашата емиграция, на­
стоятелството подготви проектоустава, и на свиканото специално за приемане на
този уставъ събрание на 29. IX. 1935 година, последното прие устава, като реши
и изграждането на домъ-летовище на дружеството на емигрантите отъ Трънско,
което летовище наименува съ името „Ерма“. Избра се новъ управителенъ съветъ
въ съставъ: Председатели, д-ръ Борисъ Танчовъ; подпредседатели, Киро Томовъ;
секретари, Ефтимъ Стефанови; касиеръ-домакинъ, Стоянъ Григоровъ и членове:
Петъръ Дракевъ, Киро Спасовъ, Коста Ивановъ и Асенъ Автоновъ.

На 12. I. 1936 година управата на летовището „Ерма“ прие отъ дружеството на
емигрантите отъ Трънско сумята 8450 лева и инвентаръ оцененъ за 2500 лева,

402