Page 396 - trnski_kraj

като се счука на прахъ, и винаги се предпочита силно лютивия. Лютениците се
приготовляватъ най-често лЯтно време, а презъ зимата по-често се яде скълца-
ниятъ лютивъ пиперъ, който се слага въ зелевъ сокъ съ ситно скълцано — наря­
зано кисело зеле.
Почти всЯко домакинство отъ Трънския край отглежда домашни птици: кокошки,
патици и по-рЯдко гжски. Ето защо и употрЯбяването на яйца, като храна е
твърде разпространено. Отъ яйцата не се приготовляватъ никакви особени специ­
ални ядива. Ядатъ се обикновено, варени, по-рЯдко за подправка на супа, а най-
често пържени съ сирене или зелени пиперки. Пържени яйца се ядатъ по-често
презъ горещитЯ лЯтни дни, и когато ще трЯбва да се нагости нЯкой виденъ
гостенинъ.

УпотрЯбяването на медъ като храна е твърде разпространено. Трънската околия
е една отъ най-богатитЯ съ пчелни кошери — първобитни кошерини и модерни
Даданъ блатъ. Медътъ се яде съ хлЯбъ — пречистенъ — центрофуженъ медъ, а
като деликатесъ за гости се поднася медъ, заедно съ пита, начупена на парчета.
Отъ спиртнитЯ питиета най-често се употрЯбява ракията, домашно приготвена и
не много силна, наречена патока. Презъ зимата и зимнитЯ праздници се пие
грЯяна ракия, подсладена съ захарь. Виното се употрЯбява рЯдко и то само въ
празднични дни или друго нЯкое тържество. Други питиета въ Трънско почти не
се употрЯбяватъ, освенъ крушовъ сокъ, или боза, приготвена отъ царевично
брашно. Кафе, чай и пр., се пиятъ въ рЯдки случаи.
Още въ далечно минало Трънско е било единъ добъръ овощарски центъръ,макаръ и
овощията да не сж били обектъ на търговия за печалба. Населението въ Трънско
употрЯбява като храна разнитЯ видове мЯстни овощия като круши, ябълки,
сливи и пр. Най-често овощията се ядатъ сурови, а за зимата се сушатъ, като се
нанизватъ на низаници.
Изобщо взето, населението въ Трънския край се храни повече съ вегетарианска
храна. Месото се употрЯбява по рЯдко и поради това и кухнята е пригодена за
по-лесно приготовляема храна, съ много малко кухненски прибори. Отъ кухнен-
скитЯ принадлежности, на първо мЯсто се виждатъ разнитЯ тепсии — бакърени,
котлета, тенджери — земяни (пръстени) и по-рЯдко бакърени, чинии — саанове
(саханъ) отъ бакъръ и разни пръстени паници, приготвени въ с. Бусинци, Трънско.
Следъ това грижливо сж подредени подницитЯ (црепнитЯ), стругъ за точене на
кори за зелникъ и баница, сукалка, ковчегъ — дървенъ сандъкъ за хлЯбъ, заструзи
за соль и сирене, лъжици — дървени и желЯзни, текне за мЯсене на хлЯбъ и пр.
За кухня обикновено служи ижата (голЯмо помЯщение, отъ което се влиза
въ другитЯ стаи на кжщата). Въ ижата грижливо е инсталиранъ единъ оджакъ
— камина, която служи за огнище, за поставяне на тенджеритЯ, за приготовля­
ване на ядивата и пр...
Както казахме и въ началото на нашата статия, населението въ Трънско се храни
твърде просто и оскждно. Храната е бедна и не е изобилна, но въпрЯки това,
трънчанинътъ-знеполецъ и този отъ трънското Краище, е твърде гостоприеменъ,
приветливъ и любезенъ къмъ своя гостенинъ, какъвто и да билъ той. Това е една
рЯдко запазена славянска черта, която мжчно може да бжде забелязана на друго
мЯсто. Гостоприемството на населението отъ Трънския край е известно още отъ
незапомнено време. Не еж. рЯдки случаитЯ, когато известни чужденци, посетили
тази българска покрайнина, сж оставали възхитени, преди всичко, отъ трогващето
гостоприемство на това бедно планинско население. Ето напримЯръ какво пише
известниятъ, бележитъ ученъ д-ръ К. Иречекъ въ своитЯ пжтни бележки изъ
Трънско, отпечатани въ голЯмия му трудъ „Княжество България“ ч. II:
„Въ Врабча имахме въ хана случай да познаемъ гостоприемството на тукашното
население; единъ селянинъ отъ една воденица не ни пустна безъ да ни почерпи
съ кафе и ракия (стр. 499). Тукашното население прави изобщо симпатично впе­
чатление, особено въ собствено Трънско. ТЯ сж. хора добре израстнали, съ живъ
духъ въ хубави носии, къмъ чужденеца приветливи и, при всичката си сирома­
шия, гостоприемни (стр. 504)“.

399