Page 11 - trnski_kraj

ГЕОГРАФСКО-ГЕОЛОЖКИ ОБЛИКЪ

Трънскиятъ край въ физикогеографско и

административно отношение

Отъ Райчо Тодоровъ, гимназ. учитель
Известно е, че Югозападна България по повръхнината, която заема (17.487 кв. клм.)
се очертава, като най-уалка отъ трите естествени географски области, на които е
разделена нашата страна. Но съ средната си надморска височина отъ 900 м., тя
се очертава, като най-планинска. Характерно за планините тукъ е, че те сж раз­
делени — н-Ъматъ едно общо вододелно било, каквото има, напр., Стара-планина.
Съставени сж предимно отъ архайчни скали, но нЪкои масиви сж припокрити отъ
по-млади седиментни или еруптивни материали.
Повечето отъ планините на Югозападна България сж отделени съ плодородни
котловини, изолирани една отъ друга, всредъ които живее население, създало въ
всека котловина свой собственъ темпераментъ, свое наречие, та дори и свое облекло.
Трънскиятъ край, който всецяло спада въ границите на Югозападна България,
ограниченъ на с. з. и западъ отъ новата граница между България и Югославия1
на югъ — отъ планините на Крайще и на изтокъ — отъ некои вододелни височини
между Ерма и Струма, споделя характерните особености на повръхнината й. Като
естествено продължение на Голо-бърдо се явява Любашъ планина съ едноимененъ
конусообразенъ, голъ варовиковъ връхъ (високъ 1404 м.), отъ който на западъ се
издига Парамунската планина съ Големи-връхъ (1384 м.). Непосредствено съ Па-
рамунската пл. сж свързани Чарчалатъ и Трънска китка, която свършва стръмно
съ пролома на р. Ерма, подъ гр. Трънъ. Тази планинска верига, ако сметаме селата:
Филиповци, Баба, Парамунъ и др., като знеполски села, разделя Знеполското поле,
напоявано отъ р. Ерма и Филиповското поле, напоявано отъ притока й р. Ябланица.
На северъ отъ тази планинска верига се протакатъ Дълбоки-долъ, Голашъ, Козя-
гърбина и редъ още баири, които, подъ разни имена, преминаватъ въ границите
на днешна Югославия. Главните скали, отъ които сж съставени повечето отъ
по-горе изброените планини, сж варовици.
На югъ отъ Парамунска пл. и Чарчалатъ се издигатъ планините на Крайще. те
се състоятъ отъ архайчни скали, пробити тукъ-таме отъ еруптивни маси. Пла­
нините отъ Крайще, които се намиратъ на северъ отъ линията: Любашъ, Копрънъ,
Огорелица, Въргаивица, Свръдловица и Кървави-камикъ (1731 м.), по която линия
върви вододелътъ между Ерма и Струма, изпускатъ дълги и мощни склонове къмъ
Знеполското поле. Като най-личенъ масивъ тукъ е Милинъ делъ, издигащъ се между
селата Бусинци и Ерулъ, кждето, всредъ кристалните шисти се намиратъ злато­
носни кварцови жили.
Между Кожинската река, на изтокъ и границата, на западъ, отъ Крайщето
се издаватъ къмъ Знеполе редъ баири, разсечени отъ притоците на р. Ерма. Те
сж сравнително низки. Само връхъ Шумие (1215 м.) и Погледецъ (1117 м.) господ-
ствуватъ въ тази область. Характерна отъ този масивъ е частьта, ограничена между
Костуринската река и Знеполе. Тукъ се издигатъ Средни-ридъ, Гуделъ, Гарваница
и др., кждето старите скали сж припокрити отъ млади еруптивни — трахити, из­
ползувани за градежъ отъ околното население и отъ бившето каменоделско учи­
лище въ с. Ярловци.
На западъ отъ линията Грознатовци, Кострошовци, Паля, та чакъ до Власинското
блато се простира Власина планина. Най-важни върхове тукъ сж Църна-трава(1726м.)
и Въртопъ (1622 м.), по които минаваше старата граница между България и Сърбия.
На северъ отъ Знеполе се простира Руй пл., съ едноименъ връхъ Руй (1711 м.)*), съ
голо трижгълно било. Руй планина изпуска стръмни склонове къмъ Знеполе, а дълги

*) По новото измерение погрешно посоченъ 2218 м.

13