Page 100 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

На повтореното съдебно заседание свидетелите потвър­

диха партийните заключения, както и моята окончателна реч.
Съдът взе решение да бъда освободен, а ишците-обви-
нители да заплатят съдебните разноски.

Чаках заедно с четиримата автобуса на спирката във
Враня за завърщане в Босилеград, а те ме редом обиждаха с но­

ва закана, че спора ще загубя на висша съдебна истанца. Аз им
търпеливо отвърщах, че нямат достойнство да поднесът

загубата си.
На поредния ден същите вестници, включително и ве­
стника на Съюза на журналистите на Югославия информираха

за освобождаващата ми присъда.
Веднага подир мен, същите съдебни обвинения бяха на­

сочени на и по адрес на журналисти от белградските ежеднев­
ници. Но този път в Окръжния съд в Белград.

За мое неумоверно учудване, обвинителите ме бяха пи­
сали за свидетел!? Може би с надежда, че ще „обърна кожуха“
и ще бъда на тяхна страна. Но и тук всичко приключи както и

във Вранския съд. Подсъдимите колеги бяха също освободени,
а на обвинителите наложено да заплатят съдебните разноски.

И в двата случая Върховния съд на Сърбия потвърди
първостепенните присъди.
Това бе края и на този безмислен съдебен процес.

Не задълго с четиримата авторитени в тукашната среда
обвинители се измирихме и бях в добро отношение до края на

живота им. Бях убеден, че са съзнали грешката си и че критика­
та не е също както и клеветата!

100