Page 97 - bezsmisleni_sporove

От архива на Босилеградския съд — Безсмислени спорове като смислен живот

И при всяка следваща среща, същото лице повтаряше

заканата си срещу мен.
Не за дълго време получих обвинителен акт, като жур­
налист, за „неточно информиране“, санкционисано според за­

кона и покана за разглеждане на съдебното дело в Окръжния
съд във Враня.

Наех адвокат, като му казах, че сам ще се защитавам,
освен ако няма някои процедурни въпроси, то тогава той да се

намесва.
Сам застанах на скамейката срещу четиримата обвини­
тели, спокоен и без невроза. Приятно бях изненаден, че на пуб­

личните скамейки бяха заседнали еминентни журналисти в то­
гавашните белградски ежедневници.

Вместо да търся начин за защита, аз поех енергично да
се застъпвам за казаното на партийното заседание и заключе­
нията, не пренебрявайки при това и изказванията на моите

обвинители. Те пак отстояваха на написаното в тъжбата, но без
доказателства, че съм нарушил закона за информиране. Единна

поткрепа им бе недостатъчно уточнения протокол от въпросно­
то заседание „прекроен“ кой знае по кои причини от тогаваш­

ния секретар на Комитета.
Съдията отсрочи заседанието, да се изслушат и свидете­
ли, което и аз предложих, а те без изключение бяха членове на

Общинския партиен комитет.
Колегите ме изчакаха, започнаха да ме тупат по рамене

с думите, че съм се от „обвиняещ, претворил в обвинител“, за­
щитавайки в интерес на истината праволюбието. Дори някои
прекаляваха е хвалбите, че на този процес приличал съм им ка­

то Георги Димитров на Лайпчишкия.
На следващия ден белградските вестници осъмнаха с

обширни информации за моето съдене. „Вечернйе новости“, от
перото на двама исвестни журналисти: Иован Кесар и Владан
Красич, бяха публикували обширна информация озаглавена в

97