Page 102 - bezsmisleni_sporove

Вене Велинов

се повтаря с дни, месеци, години... Влизащият, след учудването

си, обезателно го помилва и той радущо приема този жест. Ако
някой го повика по името му Ази, той скача радостно и върти
опашката си.

- Ази дойде от някъде като малко прегладняло коте
през едно хладно зимно утро преди четири години - казва Са­

шо. Той добавя, че най-напред го приютил неговия, сега покоен
вуйчо Ранко в квартирата си на горния етаж над магазина. Но

набързо го обикнали децата и съпругара на Сашо. Дълго време
се договарали как да го нарекат, а най-после приели предложе­
нието на децата си и го нарекли Ази.

Мнозина, влизащи в магазина, любопитно поглеждали
котаракът и тъй, че им се много харесвал, искали да го при­

своят. Най-често на Сашо казвали, че е той техен, но изненада
изчезнал. Благодарение, че е сега тук, те искат да го вземат, като
„наваксат“ издържката за временния му престой.

Разбира се, Сашо се опъвал срещу тези измислени
убеждения. Стигнало се дори до разпри и закани. Даже един та­

къв се заканил, че ще поиска защита от Съда, а децата му ще
бъдат „ключови“ свидетели.

На тези и подобни Сащо отвърщал, че само губят време,
че ако са котаракът грижливо отглеждали, той не би бил при не­
го, в магазина му. Даже, на някои отвърщал, че ако му открад­

нат любимеца му, а той съзнае кой е, обезателно го чака кютек.
И въпреки казаното до тук не е последвал съдебен спор,

или недай Боже кютек.
След всичко, сега Ази и собственикът му са съвсем спо­
койни, без каквито и да са тревоги. Живеят в необикновена при­

вързаност, присъща между човек и животно.
В началото на одисеята си, когато котаракът бил най-

близак с вуйчото на Сашо, който поради болест, често отивал
при лекар във Враня, той редовно го изпращал до автобусната
спирка. Веднага се върщал, след като тръгвал автобуса, а вечер

102