Page 105 - dolna_ljubata

Бояджийски занаят: С боядисване на прежда и тъкани се зани­

мавали жени и моми, които добре знаели как и коя 9,^“ Спас
вят. През турското бреме познати бояджии в селото
Богинаров и Петко Христов. Готтвнитр
Валябачарският занаят не е бил застъпен 6 селото. Селяни
носели балата и чергите си 6 съседните села. През 20 бек тепави­

ца направи Драган Милев в махала Широки дол.
Воденици: Отвинаги в селото е имало много воденици.
Най-многобройни са били в Кози дол - от Бързаци до село имало
воденици. На второ място е Широки дол с 9 воденици, а на Любат-
ска река е имало 8 воденици. Най-старите воденици са от 18 век.
Те са били собственост на Иван Стругалнички и Стамен Христов
(в село край чешмата). Втората воденица край чешмата е била на
шипковичани, селчани и мишинчани, но тя е срутена когато е
строено училището.
Терзийският занаят е съществувал още през турското роб­
ство, а след Освобождението мнозина са се занимавали с него. От
турското време познат терзия бил Гмитър Живков-Клинчарски
от махала Гащевица. Известни долнолюбатски терзии са били Ге­
орги Петков, Методи Янков, Стойне Радойков, Димитър Хрис­
тов, Вене Велинов, Борис Богданов...
Ковачкият занаят е били развит в Долна Любата както при
циганите, така и при българите. Ковачите са вършили многоб
ройни услуги на земеделците - клепали са им мотиките, брадва
те, търнокопите, ралниците, обшивали са с железна шина дърв
ните коли и др. Познати ковачи са били: Ато М. Атов, Велин Мл
денов и синовете му Симе и Мите, Вене А. Стойков и др.
Дърводелският занаят също е бил развит в нашето село. Има­
ло е много добри дърводелци, които изработвали дограма (прозор­
ци, врати) и домашни мебели (маси, столове, кревати, шкафове и
др.). По-известни долнолюбатски дърводелци в миналото са били

Трайко Митрев и Ненко Младенов от махала Стамболиинци, Асен
Филипов, Манасия Велинов, Павел Стоименов и др.

Строителство. В Долна Любата отвинаги е имало много на
брой и много добри строители (зидари, мазачи, армирани и т.н.).
Строили са всеки вид сгради - къщи, кошари, плевни, кочини учи­
лища, църкви, камбанарии и др. От по-старото поколение най-из­

вестни майстори са били Трайко Митрев, Ненко Младенов Мила
кия Видимски, Драган Методиев, Стойо Зарев, Стойне Аначков и
9Р-

Керемидчийски занаят в Долна Любата е имало оит г^о
ското време. Иван Митрев - Стругалнички имал своя крпол У?’
ница в огреньите в махала Мишинци. Тук се правели и Ч1и9чии-