Page 342 - dolna_ljubata
P. 342

През годината понякога се случва близки хора да се поскарат, даже
                    и да не си приказват. Този обичай има благородната иел да сложи
                    край на лошите спомени, да сдобри близките. Идващите за прош­
                    ка носят погача и баница, бъклица или шише с вино или ракия, а до­
                    макините приготвят богата трапеза с печено агне, петел или ко­
                    кошка.

                        След като се съберат всички, които са дошли за прочка - синове
                    и снахи, дъщери и зетове, кумашини и други, някой от тях казва:
                    „Айде, тате/куме да се прощаваме.“ А домакинът отговаря: „Епа,
                    щом сте дошли, айде да чиниме адето.“ Ония, които ще искат
                    прошка, се нареждат един след друг, идват при прошкодателя, па­
                    дат на колене пред него и изговарят следните думи: „Прощавай,
                    тате (дедо или куме), прощавай, ако е имало нещо лошо, ако съм те
                    обидил, ако съм ти направил нещо лошо, прощавай!“ Най-често от­
                    говорът е: „Просто да ти е и от мене, и от Бога!“ Така минават
                    всички, а след това сядат на масата и продължават с ядене и пие­
                    не понякога чак и до полунощ, пеят песни, играят, танцуват, раз­
                    казват народни приказки, казват пословици, поговорки и гатанки.
                    Понякога прочкодателят връща по няколко пъти оня, който сери­
                    озно се е провинил и чак тогава му дава прочка.
                         Съвсем е разбираемо, че това се прави заради запазване на доб­
                    рите роднински връзки, понеже даването на прочка значи проща­
                    ване на всички грешки и преодоляване на всички неприятности,
                    които са се случили през изтеклата година. Но и този обичай, за
                    съжаление, е на изчезване.

                         Ората-копата


                         Това е обичай на религиозния празник Поклади, който се пада
                    винаги 6 неделя през втората половина на февруари или в начало­
                    то на март. С този обичай се ознаменува началото на новата
                    трудова година и затова се казва ората-копата (от оране и копа­
                    не). Децата пълнят със слама оратници (дълги пръти с чатали,
                    вързани накрая, или без чатали, но разцепени и накрая вързани с
                    тел), запалват ги в неделя вечерта и ги въртят около себе си, а
                    по-големите момчета, вече ергени, викат:
                        Ората-копата
                        дай ми, чичо, момата,
                        да идем у Полетинци,
                        да купим клинци!
                        Когато сламата изгори, оратницата се хвърля 6 запаления
                   огън,   който децата и възрастните прескачат, за да изгонят бъл-
                   хите     Понякога около пламтящите огньове се играе хоро, разказ-



                 340
   337   338   339   340   341   342   343   344   345   346   347