Page 344 - dolna_ljubata

бота) от последната седмица на великденските пости. Лазарки са
млади момичета, облечени 6 празнични дрехи, а главите им са на­
кичени със сухи градински цветя, понеже по това време още няма
пролетни цветя в нашите планински села. Наричат ги така, за-
щото на църковния празник Лазаровден (събота) дружината на
лазарките се разтуря. С него се напомня, че ако някой не си е свър­
шил зимната работа, да я довърши, понеже пролет е дошла и тя
кани вече за работа на полето. Лазарките ходят по къщите, пеят
песни и играят, а стопаните ги даряват с пари и яйца. Поделени
са на два хора и пеят лазарски песни. Още с влизането в нечия къ­
ща един от хоровете пее: „Добро к>тро!“ или „Бог да помогне, дома-
чине!“, а другият веднага отговаря: „Дал ти Бог добро, лазарице!“
След това се закарва песен за домакина. Лазариците пеят песни за
всички членове на семейството (майка, дъщеря, син, снаха, внуци
и др.).
Най-често лазарките пеят следните песни:

Стар домакин седеше
Стар домакин седеше
на високи чардак

и у рука дръокеше
кондир с три чомбора.
Един чомбор с ракия,

друг чомбор с вино,
а трети с медовина.
На синове дава лк>та ракия,

на снаи дава това руйно вино,
а деца си пои с блага медовина.

Седела е кметица
Седела е кметица

у китена пченица,
а снаа я повикуе:
>гАйде, мале, свекърво,

лазарици дойдова
дари да им дадеме.“
„Даруй, снао, не прашуй:

на преднъите по злато,
на заднъите по сребро.“

Ой, Лазаре

Ой, Лазаре, отвори ни
порти чемширови
да замине млада кума

342