Page 347 - dolna_ljubata

ни безброй коли на съборяни от по-далечните махали и от околни­
те села. Кръчмите и дюкяните са пълни с хора. От едната и дру­
гата страна на иентралната улица са повдигнати кръчмарски и
дюкянджийски палатки, пълни с питиета и стоки. Продавачите
са дошли от далече - от Горановци и Кюстендил, от Враня и Лес-

ковац. В кръчмите насядали долнолюбатски фамилии с роднини
от други села - от Горна Любата, Мусул, Барйе, Плоча, Лисина,
Дукат, Църнощица, Гложйе, Босилеград, Райчиловци... И те са
дошли на най-големия великденски събор в Босилеградско. Домаки­

ните и гостите са радостни, пеят и се веселят, забравили тежко-
то делнично всекидневие. Така минава първият празничен ден.

През празничните дни се посешават родители и деца, роднини
и съседи, кумове и приятели, които си разменят великденски поз­
драви, яйца и козунаци в знак на обич и почитание.

Гергйовден (Джурджовден)

В Краището и в нашето село това бе един от най-хубавите
пролетни празници за овците и козите, т.е. „музницата“, както и
за плодородието. На този ден още преди изгрев на слънце хората
отиват покрай реката, набират току-що разлистилите се върбо­
ви клони, с които си правят пояси (обръчи) и ги слагат около кръс­

та, за да не ги боли гърбът през годината. С върбови клони се за-
кичват всички входни врати на къщата и оборите, портата на
двора. Домакинът отива на къра, предварително направил кръс­

теща от върбови клончета, и ги побива в средата на нивите - Бог
да пази житото от градушка. По-старите хора наблюдават из­

грева, за да познаят какъв ще бъде денят. Ако е дъждовен, но без
мъгла, то е знак на добра и берекетна година и т.н. Също така
пред изгрев на слънцето момите и децата отиват да берат ли-
вадски цветя: джурджованка, игличе, великденче, кокошки, петло-
ви гачи и др. От градински цветя берат силина, калофер, момино
сърце. От всички набрани цветя се прави венец и се поставя на ко­
тела, в който на обед ще бъдат издоени (измузени) овците и кози­
те.
На пладне овчарят докарва музницата да я мълзат. Това ста­

ва 6 заметината до кошарата, където е музарникът. На първата
овца, която излезне през музарника, млекото й се църка през кола-
че (геврече), нарочно приготвено за случая. Това се прави, за да не
се „обере“ млекото през лятото от някоя магйосница. В котела се
пуска монетата, която е преднзначена за овчаря. Когато се завър­
ши доенето, пускат се агнетата да бозаят (сисат). Вкъщи хората
ядат, пият и се веселят, като пеят гергиовденски песни. Домаки-

345