Page 387 - dolna_ljubata

(Анани Христов, Боян Алексов, Вукица Иванова, Александър Мла­
денов).

Не може да се обясни говорът в селото без да се вземат предвид
специфичните исторически, географски, икономически и други ус­

ловия, при които е живеело и живее населението. Векове наред
Долна Любата и околните села били под турско робство, след
Освобождението - в Княжество България до 1920 година, когато
Босилеградското Краище с Трънска Клисура и другите села 6 гор­
ното течение на река Ерма са откъснати от България и присъе­

динени към Кралството на сърбите, хърватите и словенците (от
1929 г. - Кралство Югославия). От 1941 до 1944 г. тези места пак
са в състава на България, а след това отново в Югославия, докато
днес са в границите на Сърбия.
В периода между двете световни войни обучението в училища­

та изцяло се провежда на сръбски език, а български език - родният
език на населението, е не само изхвърлен от учебните стаи, но и
забранен за официална комуникция. На него се говори само вкъщи.
С административни акти населението е провъзгласено за сръб­

ско, извършена е промяна във фамилните имена от -ов и -ова на
-ич и е започнал процес на сърбизиране. Дотогавашните български
училища в Босилеградското Крище получават сръбски названия. В
началото на Втората световна война 1941 г. Босилеградско е от­

ново в рамките на България. До 1948 г. образованието, културата
и вероизповеданието изцяло е на майчин български език. В учили­

щата българчетата се учат на своя език, а голям брой учители в
основните училища са дошли от разни краища на България и всич­

ки са били с отлична педагогическа подготовка. В босилеградската
гимназия повечето от преподавателите са били с университет­
ско образование, а някои от тях са имали титли на доценти и док­
тори на науките. В социалистическа Югославия обучението 6 ос­
новните училища се провеждаше на български език, като сръбски­
ят език се изучаваше само като предмет, но през осемдесетте го­

дини на 20 век българският език отново бе изхвърлен от учебните
стаи и днес обучението се провежда изцяло на сръбски език, дока­
то българският език се изучава като (не)задължителен пред­
мет!? Все пак българският език във вид на местния любатски го­
вор оцелява до днешни дни.

Долнолюбатският говор е близък с босилеградския, но има и ха­
рактерни особености, които го отличават от него.

385