Page 384 - dolna_ljubata

Преданието ми разказа през 1955 з. Йобче Младенов, внук на
Ато Богданов, който заедно с двамата си братя владееше имота в
Столева орница.

Раиган кладенец

По време на турското робство живеели двама братя, които би­
ли овчари при турския паша. Пашалъкът им бил от Видимски рид
и цялата планина Валози до лисинския и ръжанския синор, а бачи-
ите и търлите се намирали в местността, където по-късно, след
Освобождението, били Ристини кошари, също в мерата на Долна
Любата. Тук се намирала и колибата, в която нощували двамата
овчари. Случило се, че една вечер братята останали без вода. Бу-
колът (дървен съд за вода) бил празен, а лятната нощ гореща. Но
кой да отиде за вода в това късно време? Изворът, от който се
снабдявали с питейна вода бил доста далече в гората, а овчарите
цял ден тичали след стадото и били уморени. Решение за пробле­
ма намерили в баса: облагали се кой смее да донесе вода от самовил-
ския кладенец! Единият от братята, чието име не е запомнено, се
мйслел за по-храбър, грабнал букола и се запътил към кладенеца.
Другият брат, който се казвал Рашо, останал в колибата. Била
тиха лятна нощ, а луната осветлявала вървината, по която си
тананикал жадният овчар. Но щом той излезнал от колибата,
брат му Рашо решил да се пошегува с него. Обърнал наопаки кожу­
ха си, сложил рунтавия калпак на главата, през лицето вързал ня­
какъв парцал и по пряка вървина през орниците и гората прете-
къл брат си на кладенеца. Притаил се зад буката, под чиито коре­
ни бил изворът и коритото за добитъка. Когато неговият брат
започнал да пълни букола, Рашо се нахвърлил върху него като меч­

ка с намерение да го уплаши, но нападнатият брат бил по-бърз,
грабнал букола и с голяма сила ударил „страшната гяволетина“,
която го нападнала. От силния удар „гяволетината“ паднла и се
търкулнала низ барата и стръмното осое. Макар че много се упла­
шил от нея, храбрият овчар успял да напълни букола и се върнал в
колибата, но в нея не заварил брат си. Почнал да го вика, обче той
не се обаждал отникъде. Взел да го търси около колибата, в търла-
та, заметината, но Рашо го нямало никъде, нито пък се обаждал.
Хрумнало му да не е може би и той тръгнал към кладенеца, та ре­

шил и там да го потърси, като си понесъл главня да му свети по
пътя и да го пази от самовили, вампири и гяволетини. Търсил го,
викал го - пак нищо. Тогава реитл да види „гяволетината“, която
го нападнала, и се спуснал низ барата. Съзрял някакво рунтаво
кълбо, а когато се доближил до него, видял, че това не е никаква гя-

382