Page 388 - dolna_ljubata

Характерни особености във фонетиката

Като пограничен говор той се отнася към северозападните
български говори. От останалите български говори се отделя със
следните особености:
1. Праславянските съчъетания ТЗ и ДЗ тук се произнасят ка­
то ч и дж, и то чисто гърлено небно.

2. Старобългарските вокали ъ и ь са се изравнили 6 един твърд
ъ, който не минава в а: дън, дъж...

3. Старобългарското Ь се произнася както и в цяла Западна
България.

4. Стробългарското А се произнася както и в цялата българска
област като е.

5. Старобългарското Ъ1 е минало в и, както и в българския език
изобщо.

6. ър, ръ са минали в сонантно р, както и в другите български
говори, а лъ и ъл в у и то само след устните съгласни: буна, вук,
пун, ябука...

7. дл и тл са минали в л както във всички незападни славянски
езици, следователно както и 6 целия български език.
8. Употребата на я, ти, он е както 6 цяла Западна България.
9. Употребата на -м за първо лице единствено число при глаго­
лите сегашно време е също както в цяла Западна България.

10. Окончанието ше за първо лице множествено число аорист
се съгласява със старобългарското окончание ша.
11. В долнолюбатския говор са изчезнали старите падежи, ос­

вен именителен, винителен и звателен, както в целия български
език.
12. Дателен и родителен падеж се изказвт с помощта на пред­
лога на както в целия български език.
13. В долнолюбатския говор е изчезнала инфинитивната фор­
ма.

14. Повелителната форма от глаголите на второ спрежение
има основно окончание е както в целия български език.

15. Употребява се член при съществителните имена, който
отчасти се скланя.
16. Ударението е както в българския език.

От приведеното се вижда ясно, че нашият говор, както и боси-
легрдският говор, не принадлежи на сръбския език, както са твър­
дели някои сръбски учени.
Тук прилагам един малък речник на записани от мен малко поз­

нати думи и образци от долнолюбатския говор, за да се види какъв
е той от всяка страна в живата народна реч.

386