Page 386 - dolna_ljubata
P. 386
УХ, говор
Някои храктерни черти
на долнолюбатския говор
оаато се върви по шосето от Босилегрд на запад край Лю-
*^-батска река, от мястото Обе реки започва землището на
село Долна Любта. Тук е десетият километър, а селото се прости
ра до седемнадесетият километър на запад, където се допира до
селата Горна Любата и Мусул. На юг зарничи със селата Дукат и
Църнощица, на изток със село Гложйе и на север с Горна Лисина. В
Долна Любата, както и в селата, които зо обкръжават, жители
те са българи (стопроцентно) и езикът им е български. Д. Любата
е сравнително голямо село. Няма исторически указания за време
то, в което е основано, но с голяма сигурност може д се каже, че
тук са живеели хора още в далечното минало. В местността
Стойкова нива в Кози дол са открити стари гробове, които според
археолозите „казват“, че тук някога живеели хора от племето бе
си. Гробовете са открити когато с булдозер бил прокарван път за
махала Долинци. Открити са седем гроба, от които в пет са наме
рени правоъгълни съдове, богато украсени с орнаменти (кръстове,
запетайки, концентрични кръгове, правоъгълници и пр.). Устано
вено е, че намереният некропол датира от трети-четвърти век
след Христа. Значително по-рано в землището на селото са наме
рени старини от римската епоха. В старите турски тефтери се
лото се споменава като Долна Лубата, присъединено към село Ко
зи дол и принадлежащо към Горно Краище (тефтерите са писани
през 70-те години на 16 век). Тогава селото имало 49 християнски
семейства, а село Кози дол имало 33 семейства.
В миналото долнолюбатани са се занимавали със земеделие и
животновъдство както и днес, но земята им е бедна. Въпреки че
са прибързани към своята земя, те я напускат и търсят по-добър
поминък и по-удобен живот. От селото са излезнали много хора със
средно, полувисше и виеше образование. Селото заема площ от
38,09 кв. км.
За езика на Долна Любата и Босилеградското Краище няма ни
що писано. Не ми е известно дали са печатни и диалектоложки ма
териали. В началото на 20 век Йордан Захариев събира фолклорен
материал, а в последните десетилетия на същия век мнозина уче-
ни са събрали значителен материал от народното творчество
384

