Page 383 - dolna_ljubata

седи незабавно да й върнат ливадата. Те платили отсъденото им
наказание и върнали ливадата на Богдана.
Оттогава до днес тази ливада се помни като Богданина лива-

да.
Легендата ми разказа Йовче Младенов 1970 г.

Столе ворница
Срещу махала Село, когато се мине Любатска река и тръгне
нагоре към югозапад на около 300 метра се намира едно много хуба­
во кътче - ниви, ливади, лещар, кладенец със студена вода, а по-на­
горе столетна букова гора. В далечни времена, когато турците
владеели Краището, в тази местност живеели братята Столе и
Дойчин. Недалеч от къщата имали плевня, търла и други помощ-
ни сгради. Мястото било далеч от очите на турците, та братя­
та живеели спокоен семеен живот.
Веднъж Столе отишъл при брат си и му казал: „Дойчине, тука,
на тая бедна и маленка земя нема живот за двоицата. Затова или
ми ти продай твоята част, или я да ти продадем моята и да бе-
гам далеко от тая бедутия, да се иселим по-надоле у България...“
Дойчин, който лежал болен на легло, му отговорил: „Брате, я съм
много болен и не могу да се иселявам, а немам пари да купим твои­
те ньиви и ливади, та затова си продай имото на другого...“ Имало
хора, които искали да купят имота на Столе. Пръв се явил Ато
Богданов, но на същия имот хвърлил око и чорбаджията Аначко
Попов. Той дал 30 наполеона (жълтици) на Дойчин Миигин, за да
надкупи Ато и да вземе имота за Аначко. Когато отишъл при
Столе и поискал да купи неговия седник и имот, Столе му казал, че
когато се изсели в България, там ще намери хубав имот и за него,
та няма защо да купува неговия имот (Столе и Дойчин били шури
на Дойчин Мишин, понеже за него била омъжена тяхната сестра
Ненка). Зетът Дойчин се зарадвал, че и самият той ще има въз­
можност да напусне тежкия живот в селото и се отказал от наме­
рението да купи имота на Столе. Ато Богданов използвал момен­
та и купил цялото домакинство на Столе - къщата, плевните, ко­
шарите, нивите, ливадите, горите и добитъка. Оттогава оста­
нало името на местността Столева орница. Ато Богданов купил
и имота на другия брат Дойчин, а купената от него аршина била
наречена Дойчинова аршина, сетне Дойчина аршина.
Столе се преселил в Северна България и никога не се върнал в
селото, нито се обадил на своя зет Дойчин, който чакал да края на
живота си щурата да го повика да се пресели при него.
Преди това събитие махалата в тази местност наричали Ка-
чарева.

381