Page 73 - dolna_ljubata
P. 73
Френският представител полковник Ордеони признава, че няма
по-неестествена граница от тази, която игнорира всички геог
рафски условия и етнографски факти и затваря многохилядно на
селение в лабиринт от безизходни клисури, затворени на изток с
новата граница, а на запад - с непроходима крепост от високи пла
нини.
Щом узнава за несправедливите решения на Нъойския договор
и страшната опасност, надвиснала над България, босилеградча-
ни, трънчани и царибродчани веднага отправят адрес-плебисцит
до председателя на Парижката конференция Жорж Клемансо и
представителите на великите сили в София, подписан от 12 500
души от Трънско, 22 500 души от Босилеградско и 4200 глави на се
мействата от Царибродско. В тези документи се подчертава
българската етническа принадлежност на населението, което се
позовава на великите принципи за самоопределение и свобода и
протестира срещу „предаването ни в шепите на сърбите, които
са по-страшни и от турците, защото последните не посягаха по
не на нашите души и съвестта ни и на бащиния ни език“. Хората
от тези краища най-енергично протестират против „черната
бразда на новата граница, израз на пъклена гавра с правото, исти
ната и свободата“. Изразяват своята решимост да загинат, вър
вейки към Голготата си.
Въпреки че международната разграничителна комисия още не
е определила окончателното трасе на новата граница и че то не е
верифицирано на Парижката конференция, на 6 и 7 ноември 1920
година сръбски войскови части окупират територията на Боси
леградско, Царибродско, части от територията на Трънско и Кул-
ско и едно село във Видинско. Окупирана е площ от общо 1546 кв.
км, на която живеят 80 000 етнически българи, разпределени в 1
град, 3 пазарни средища и 118 села. Поробени са 115 първоначални
училища, 6 прогимназии и 1 гимназия, в които 269 български учи
тели преподават на 7892 ученици българчета. В това простран
ство има и още 45 черкви с 42 български свещеници. Българската
държавна администрация и училищните власти се оттеглят в
България. Влакова композиция с 25 вагона бежанци напуска Цариб
род и потегля за София. Населението от отрязаните трънски се
ла се вдига като един и тръгва в погребално шествие към майка
България. 19 села с 20 000 души бежанци, добитък, защурел от
глад и студ, писъци на жени и деца!? Задръстени пътища, над на
пуснатите селища витае пустош и мъртвило, виелиците на
снежната буря се сливат със злокобния кучешки вой, огнища дето
стотици години не е угаснал огънят, са вече изстинали, послеони-
те обитатели вече ги бяха напуснали, целувайки вратите
сте-
71

