Page 73 - dolna_ljubata
P. 73

Френският представител полковник Ордеони признава, че няма
             по-неестествена граница от тази, която игнорира всички геог­
             рафски условия и етнографски факти и затваря многохилядно на­

             селение в лабиринт от безизходни клисури, затворени на изток с
             новата граница, а на запад - с непроходима крепост от високи пла­

             нини.
                 Щом узнава за несправедливите решения на Нъойския договор
             и страшната опасност, надвиснала над България, босилеградча-
             ни,  трънчани и царибродчани веднага отправят адрес-плебисцит
             до председателя на Парижката конференция Жорж Клемансо и
             представителите на великите сили в София, подписан от 12 500
             души от Трънско, 22 500 души от Босилеградско и 4200 глави на се­

             мействата от Царибродско. В тези документи се подчертава
             българската етническа принадлежност на населението, което се
             позовава на великите принципи за самоопределение и свобода и
             протестира срещу „предаването ни в шепите на сърбите, които
             са по-страшни и от турците, защото последните не посягаха по­

             не на нашите души и съвестта ни и на бащиния ни език“. Хората
             от тези краища най-енергично протестират против „черната
             бразда на новата граница, израз на пъклена гавра с правото, исти­
             ната и свободата“. Изразяват своята решимост да загинат, вър­
             вейки към Голготата си.

                  Въпреки че международната разграничителна комисия още не
             е определила окончателното трасе на новата граница и че то не е
             верифицирано на Парижката конференция, на 6 и 7 ноември 1920
             година сръбски войскови части окупират територията на Боси­

             леградско, Царибродско, части от територията на Трънско и Кул-
             ско и едно село във Видинско. Окупирана е площ от общо 1546 кв.
             км, на която живеят 80 000 етнически българи, разпределени в 1
             град, 3 пазарни средища и 118 села. Поробени са 115 първоначални
             училища, 6 прогимназии и 1 гимназия, в които 269 български учи­
             тели преподават на 7892 ученици българчета. В това простран­
             ство има и още 45 черкви с 42 български свещеници. Българската
             държавна администрация и училищните власти се оттеглят в
             България. Влакова композиция с 25 вагона бежанци напуска Цариб­
             род и потегля за София. Населението от отрязаните трънски се­
             ла се вдига като един и тръгва в погребално шествие към майка
             България. 19 села с 20 000 души бежанци, добитък, защурел от
             глад и студ, писъци на жени и деца!? Задръстени пътища, над на­
             пуснатите селища витае пустош и мъртвило, виелиците на
             снежната буря се сливат със злокобния кучешки вой, огнища дето
             стотици години не е угаснал огънят, са вече изстинали, послеони-
             те обитатели вече ги бяха напуснали, целувайки вратите
                                                                                                      сте-


                                                                                                           71
   68   69   70   71   72   73   74   75   76   77   78