Page 76 - dolna_ljubata

умирали мнозо младежи, девойки, жени и деца. Трудно е било да се
види жена, кояшо не е в черно. Мнозо жени са носили чернило и за
своите близки, загинали в балканските войни, както и в Първата
световна война, или убити от четниците на Коста Печанац, а съ­

що така и за пострадали в момента на окупцията след Ньойския
договор. Нямло нито лекари, нито лекарства, вместо тях за леку­

ване са ползвани лековити билки, облози от ракия, пресол, разсол-
ница и други народни лекарства. Това са години, когато население­
то гладувало, когато много семейства останали без мъжка работ­
на ръка и без добитък за полска работа. И това, което имало, огра­

била сръбската войска. Събирала по къщите и блажно, и постно,
говеда, овци, кози, свине, коне, кокошки, гъски и др.
В Долна Любата, както и в останалите босилеградски села,
сръбската власт „разрезала“ висок данък. Налагана е реквизиция
до крайна степен. Реквизирано е жито, едър и дребен добитък и
всичко друго, каквото могло да се вземе от селянина. За да прежи­
веят - повече гладни, отколкото сити, селяните били принудени
да крият житото си в каци и бурета и да ги заравят в земята. До­
битъка са криели по гъстите и непристъпни гори и долове или при
близки и роднини в непристъпните планински махали и села. По­
робителят въвеждал и кулук като мярка за заплашване, изтоща­
ване и плячкосване на населението. На кулук повече отивали же­
ните, понеже доста мъже загинали във войните или още не се вър­
нали от пленничество. С кулук са изграждани селски и махленски
пътища, мостове... Селяните са кулучили по много дни, като но­
сили собствена храна, облекло, обувки, алати и др. Заредили се и
неплодородни години, лета без валежи, хората и добитъкът оста­
нали без храна...
В селото е открита жандармерийска станция, в която имало
над 20 жандарми - страх и трепет за населението. Поробителят
формирал сръбска власт и администрация. На свещеника бил да­
ден „домовник“ - книга, в която да записва имената на всички чле­
нове на семействата, но със сърбизирани фамилни имена - на тех­
ните български фамилни имена е прибавяна наставката -ич, не­
зависимо кога са родени. Тази книга (тетрадка с размери 48x33 см)
има около 800 страници. Записани са всички жители в енорията,
която обхващала Долна Любата, Горна Любата, Мусул и Барйе.
Такива тетрадки са получили и останалите свещеници в Босилег-
радско, а властта непрекъснато контролирала дали се водят ре­
довно и на сръбски език. След 1941 г. тези книги са изчезнали или са
съхранени дълбоко под земята. Българските книги на родените до

1920 година били изхвърлени и унищожени, а сръбските книги, в
които българите от Босилегрдско били записани като сърби, са

74