Page 88 - dolna_ljubata

тен, председател на Долнолюбатската община, повереник. Раз­

питван 6 затворите в Босилеград, Ниш и Сремска Митровица.
Тежко се разболява и го пращат на лечение в санаториума в Сурду-
лица. Обвинен, че е предател, защото е за Сталин, а не е за КПЮ и
Тито.

Милан А. Богданов, примерен стопанин, обвинен, че е народен
неприятел и държавен предател, саботьор, противник на КПЮ и
Тито. От босилеградския затвор закаран незнайно къде. След една
година синовете го намират в Руговската клисура под Чакор (Кос-
мет), където между стените и пещерите царуват орлите и диви­
те кози. Без съдене и без присъда лежал там две години.
Александър Т. Богданов, свещеник в Д. Любата, обвинен за неп­

риятелска дейност против КПЮ и Тито. В затвора в Босилеград
лежи няколко месеца, но го пускат - не намерили доказателства,
че е държавен неприятел.

Иван В. Васев, ученик в VIII клас в Босилеградската гимназия,
обвинен, че работи за Сталин и против КПЮ и Тито, закаран на
Голи оток, където лежи около 5 години.
Видни хора и доказани комунисти - герои от войната, револю­
ционери, интелектуалци, генерали, доктори на науките, акаде­
мици, са заточени в този прословут концлагер, за да бъдат „пре­
възпитани и върнати на правия път“. За тази „благородна“ цел са
използвани абсолютно всички видове тортура, понеже основната
цел е била да се сломи личността на „голооточаните“, да се убие
ряхното достойнство и мощ за критическо разсъждаване.
В нашето село не преставаше полицейската тортура над мир­
ните и трудолюбиви селяни. Тиранинът върлуваше, сред хората
беше завладял страх и неизвестност. Шпионите и селските сът­
рудници на Удба клеветеха невинни хора, които сетне бяха затва­
ряни в кочината и зимника в двора на полицейската станция, ос­
тавени там без хляб, вода и въздух. Псувни, бой, глоби - това бяха
най-честите средства на страшния тормоз. Освен това, селяни­
те почнаха да получават повикателни за запас в армията, когато
започваха най-важните земеделски работи - оран, коситба, жетва,
вършитба. Вкъщи оставаха немощни старци и жени с дребни де­
ца, които често пъти не успяваха да съберат реколтата, за коя­
то са вложили много труд. Запасняците се връщаха вкъщи
най-често след тримесечен престой в казармите, изтощени от
големите физически усилия и тежките условия за живот. А вкъ­
щи ги чакаха неокосени ливади или неожънати ниви, проникнали
снопи по нивята, семейства без хляб и огрев...
Още едно зло сполетя тогава нашите хора. Милицията започ­
на да изпраща често призовки на ония селяни, които тя беше взела

86