Page 90 - dolna_ljubata

ния край и те нямаха друг изход, освен да търсят препитание 6
други краища на държавата. След тях и други долнолюбатани, не
само образовали хора, но и занаятчии и майстори-строители за­

почнаха да напускат селото и да се заселват в градовете, където с
изключителното си трудолюбие и упоритост успяват да си пос­
троят къщи и да си изградят по-хубав живот. На селяните се на­

лагаха големи данъци, които също бяха причина за запустяване на
много домове. Отгоре на това, целият край не се развиваше, нап­
ротив, в някои области отбелязваше упадък, преди всичко в сел­

ското стопанство. Така нашите хора оставаха без перспектива в
родния си край и бяха принудени д я търсят в други, близки или да­
лечни места, дори и в други републики на предишна Югославия.
Освен това, властта започна да задушва по най-различни на­

чини българското съзнание на населението, така че и най-нормал-
ното манифестиране на националната принадлежност се окачес­
твяваше като „великобугарски наиионализам“. Тази неосновател­

на политическа квалификация носеше тежки физически, трудови
и морални последици за оня, комуто се прилепваше - от наказание
със затвор до възпрепятстване в трудовата и политическа кари­

ера с помощта на прословутата „морално-политичка неподобнос-
т“. Сръбските власти унищожиха почти всички книжовни и кул­

турни паметници от миналото ни. На децата и възрастните се
натрапва сръбският език като майчин, а майчиният ни българ­

ски език е изпъден от училищата и обществения живот. Нашият
народ забрави своята държава-майка и все по-малко пази своята
национална идентичност и културна традиция. Някои нашенци
дори станаха сръбски ербап-патриоти и националисти, а има и
такива, които смениха българските си фамилни имена със сръб­
ски. Това са най-очевидните резултати от дългогодишната, по­
някога маскирана, понякога открита сръбска асимилация на бъл­

гарското население в нашия край, включително и в нашето село
Долна Любата. Но докато има хора, които милеят за своето село и
за своето българско потекло, докато има будители да насърчават
сънародниците ни към пазене на майчиния език, обичаите, песни-,
те, поговорките и останалото културно богатство, докато има
нашенци, които са готови да се ангажират за икономическия нап­
редък на родното ни село, то ще оцелее във времето, което идва.

Миграция

След освобождението на Краището от турците и отселване-
то на поробителите започва голямо отливане на населението от
баирите и планинските села към плодородните равнини. Българ-

88