Page 90 - dolna_ljubata
P. 90
ния край и те нямаха друг изход, освен да търсят препитание 6
други краища на държавата. След тях и други долнолюбатани, не
само образовали хора, но и занаятчии и майстори-строители за
почнаха да напускат селото и да се заселват в градовете, където с
изключителното си трудолюбие и упоритост успяват да си пос
троят къщи и да си изградят по-хубав живот. На селяните се на
лагаха големи данъци, които също бяха причина за запустяване на
много домове. Отгоре на това, целият край не се развиваше, нап
ротив, в някои области отбелязваше упадък, преди всичко в сел
ското стопанство. Така нашите хора оставаха без перспектива в
родния си край и бяха принудени д я търсят в други, близки или да
лечни места, дори и в други републики на предишна Югославия.
Освен това, властта започна да задушва по най-различни на
чини българското съзнание на населението, така че и най-нормал-
ното манифестиране на националната принадлежност се окачес
твяваше като „великобугарски наиионализам“. Тази неосновател
на политическа квалификация носеше тежки физически, трудови
и морални последици за оня, комуто се прилепваше - от наказание
със затвор до възпрепятстване в трудовата и политическа кари
ера с помощта на прословутата „морално-политичка неподобнос-
т“. Сръбските власти унищожиха почти всички книжовни и кул
турни паметници от миналото ни. На децата и възрастните се
натрапва сръбският език като майчин, а майчиният ни българ
ски език е изпъден от училищата и обществения живот. Нашият
народ забрави своята държава-майка и все по-малко пази своята
национална идентичност и културна традиция. Някои нашенци
дори станаха сръбски ербап-патриоти и националисти, а има и
такива, които смениха българските си фамилни имена със сръб
ски. Това са най-очевидните резултати от дългогодишната, по
някога маскирана, понякога открита сръбска асимилация на бъл
гарското население в нашия край, включително и в нашето село
Долна Любата. Но докато има хора, които милеят за своето село и
за своето българско потекло, докато има будители да насърчават
сънародниците ни към пазене на майчиния език, обичаите, песни-,
те, поговорките и останалото културно богатство, докато има
нашенци, които са готови да се ангажират за икономическия нап
редък на родното ни село, то ще оцелее във времето, което идва.
Миграция
След освобождението на Краището от турците и отселване-
то на поробителите започва голямо отливане на населението от
баирите и планинските села към плодородните равнини. Българ-
88

