Page 93 - dolna_ljubata

Лопари край зр. Модрича (Босна и Херцеговина) загина Сашо Любе­
нов Младенов (4. 10. 1969 - 13 май 1992), офицер на ЮНА от Долна
Любата. Втората долнолюбатска жертва беше Славиша Стаме­
нов Рангелов (1968 - 1993), който загина във Фоча (БиХ).
Години наред селото отбелязва упадък във всяко едно отноше­
ние. Нищо не се строи. В селото отдавна няма земеделска коопера­
ция. Рухна оборът за отглеждане на расови разплодни бикове. Коо­
перативният дом пустее и пропада. Неораните ниви и некосени-
те ливади все повече обрасват с търни, бор и буки. Домашните
животни - крави, овце, волове и коне, са все по-малко на брой и в ско-
ро време ще изчезнат от селото...
През 2000 г. в Сърбия беше извършен преврат и властта взе
ДОС. Управляващите дотогава социалисти и наследелите ги де­
мократи за нощ станаха големи капиталисти. Уредиха се кой със
земя кой с фабрики и предприятия, кой с банки... Под формата на
приватизация започна раздаване и разграбване на обществената
собственост, която бе създавана в продължение на 40 години. Бан­
ки и пирамидални финансови структури ограбиха спестяванията
на гражданите. Капитализмът в суровата си първоначална фор­
ма продължава да ограбва труда на хората. Работи се много и нап­
регнато за малко пари. Държавата отслабва, работи се в т. нар.
сива икономика, която не плаща данъци. Няма достатъчно пар\
за здравеопазването, образованието и други витални обществет
функции. Стоките поскъпнаха многократно и продължават д^1
скъпеят, така че за преобладаващата част от населението живо­
тът стана труден, беден, за някои даже и непоносим.

В Долна Любата останаха малко хора, предимно на преклонна
възраст. Техните деца и внуци живеят 6 Босилеград, Враня, Ско­

пие, Ниш, Крагуевац, Белград и други градове. Един долнолюбат-
ски пенсионер разказва: „Настанаха такива лоши времена, че с
тия малки пенсии не може да се живее. Не можем да отидем при де­
цата си, да ги посетим и да се порадваме на внуците. Докато бях­
ме по-млади, беше ни мерак децата да изучат, да се хванат на ра­

бота 6 градовете, да им помогнем да си направят къща или да си
купят апартамент. Така и стана и ние се чувствахме радостни
че сме изпълнили родителския си дълг. Но напоследък обстоятел­
ствата се промениха драстично. Ние остаряхме, не можем да от­
глеждаме добитък и да обработваме земята, пенсиите не ни сти­

гат доникъде, ако се разболиш, не ти стигат пари за лекарства
Никой не ти обръща внимание, ако ти
а , ала е пРазна Ръката. Нямаме
автобусен превоз към вътрешността. Там, по градовете, децата
остават без работа, а внуците не могат ида я намерят Ето овя
та сина на Ванче се върнаха от града, но и тук, в селото, ’
не им е

91