Page 89 - dolna_ljubata
P. 89
на зъб. Търсеше от народа оръжие (пушки, пистолети, патрони,
бомби...). Милииионерите въвеждаха в станцията селяните един
по друз и от всеки на всяка цена искаха да предаде оръжието, кое
то никога не е имал. Мнозина бяха изпращани в Босилеград, къде-
то ги чакаше още по-страшен тормоз, включително бой и тежка
физическа работа. Сред полицейските тепачи имаше и хора от
нашето село. Около полунощ маскираните тепачи влизаха в мазе-
тата и стоварваха тежки удари върху сънливите селяни, които
падаха в калта, но все пак успяваха да познаят своите джелати.
Молеха ги да не ги бият, но лакеите на режима нямаха милост.
Затворниците се връщаха вкъщи пребити, със счупени ръце и кра
ка, с кървави глави, обаче никой от тях не смееше да каже къде е
бил и защо е в такова състояние. Някои след завръщането си от
града падаха на легло и не успяваха да станат от него -отиваха на
оня свят като невинни жертви на неразумната политика и нечо
вешкото отношение на властта към народа.
Кулукът също беше една от мерките за заплашване, изтоща
ване и плячкосване на българското населние в Босилеградско. На
кулук отиваха най-често жените, понеже мъжете бяха или в зат
вора, или в армията, или на запас. С кулученето са поправяни и
прокарвани пътища, строени мостове и обществени сгради, пре
махвани последици от наводнения и други природни бедствия, ри-
нени соспи по пътя през Бесна кобила и др. Семействата, които
нямаха кола и волове, даваха проста работна ръка за земни рабо
ти, правене и печене на тухли, прекарване или пренасяне на стро
ителен материал (камък, греди, дъски, летви...) и др. Кулукът
продължаваше по няколко дни, а долнолюбатани бяха принуждава
ни да кулучат и вън от селото си - работиха в изгражднето на
фабрика за цигли (цреп) в Райчиловци, хидроцентрала 6 Гуйчак,
фабрика за преработка на плодове в Босилеград и др. По време на
кулука хората бяха принудени да снябдяват със собствени пари
храна за себе си и за своя добитък, както и да плащат квартири.
Било, да не се повтори!
Освен това режимът разделяше хората и ги унижаваше на на
ционална основа, гнетеше ги с робско насилие. Полицията беше
тази сила, която жестоко бранеше насилствената комунистичес
ка власт. От година на година положението ставаше все по-теж
ко, даже и ужасно, но нашенци нямаха защита от никой и от никъ
де, и се принуждаваха или да бягат в България, нелегално мина
вайки границата, или да търпят тортурата. На прицел на поли
цията и властта бяха местните интелектуалци и особено будни
те младежи, които проявяваха свободолюбив и ненавиждаха наси~
лието. Властта не позволяваше да бъдат приети на работа 6 р
од-
87

