Page 92 - dolna_ljubata

ли родното си огнище завинаги. Плодородната земя е получила но­

во население, което било жадно за съзидателен земеделски труд.
Босилеградските преселници там дават доблестен пример, от
който ние трябва да се ръководим винаги и навсякъде, как трябва
да пазим непокътнато своето национално достойнство, своя
стремеж към знания и културен напредък, своите добродетели.
Това са достоверни факти от богатата история на Босилеградско
и на с. Долна Любата, с които можем да се гордеем.
През втората половина на XX век хората от нашия край, в то­
ва число и долнолюбатани се изселват в западната посока, най-ве­

че в Македония и Сърбия, но и в други републики на някогашна
Югославия. Предпочитат градовете с развиваща се индустрия,
защото там по-лесно намират работни места и по-бързо се задо-
мяват. Някои нашенци свиват нови семейни гнезда в близките
околности на развитите градове. Ето защо Д. Любата и остана­
лите босилеградски села останаха с малко население, без млади, за­

що махалите запустяват една след друга. В началото на 21 век
миграцията значително отслабна, понеже няма кой вече да се из­
селва.

Долна Любата в края на XX
и началото на XXI век

За облика на селото в края на XX век трудно може да се разка­
же. Събитията са така чувствителни, динамични и многополюс-
ни, че да се чуди човек откъде да захване и къде да свърши. Социа­
лизмът промени поминъка и духа на хората, но нищо особено не се
сбъдна в селото. Природата му е хубава, обаче неговата отдалече­
ност от града и бедната му земя не спряха младите да останат
на бащините си огнища. Те търсеха по-хубави условия за работа и
живот. Трудолюбивите и ученолюбиви деца продължаваха образо­
ванието си в средни, полувисши и висши училища, завършваха ги
успешно и се заемаха на работа по градовете, 6 които останаха за­
винаги. Родните им домове останаха полупразни или празни, ня­
маше кой да ги поддържа и възобновява, нито пък да строи нови
къщи. В бурното историческо време Югославия се разпадна на
ихест-седем държави (някогашните федерални републики плюс Ко­
сово), острите междунационални разногласия преминаха във въо­
ръжени конфликти и донесоха кръвопролитие и мащабни разру-
щения. Сърбия бе поставена под пълна политическа, икономичес­
ка и военна блокада, а през 1999 г. НАТО я бомбардира, разрушавай­
ки не само военни обекти, но и училища, болници, мостове, фабри­
ки, къщи. Няколко хиляди убити и ранени. В кървавите боеве в с.

90