Page 115 - kraiste

дол, Млекоминци, Радичево, Рибарки, Рикачево, Ръжинци
4. Община Горни Кортен - Горни Кортен, Долни Кортен, Ресен,
Уши

5. Община Горна Лисина - Горна Лисина, Горна Ръжана, Долна
Лисина, Долна Ръжана
6. Община Горно Тлъмино - Бистър, Горно Тлъмино, Доганица,

Долно Тлъмино, Назърица
7. Община Горно Уйно - Брест, Горно Уйно, Долно Уйно,
Полетинци
8. Община Добри дол - Добри дол, Злогош, Сушица
9. Община Извор - Белут, Груинци, Извор, Киселица, Метохия,

Милевци
10. Община Лечевци - Бъзовица, Драгойчиновци, Косово,
Лечевци, Шатковица

11. Община Мусул - Бария, Горна Любата, Долна Любата,
Мусул, Плоча, Червен град
12. Община Трекляно - Габрешевци, Драголевци, Горно Кобиле,
Долно Кобиле, Трекляно

13. Община Черноощица - Дукат, Черна река, Черноощица,
Ярешник.
През 1880 г. в Изворска околия е имало 3567 къщи с 24 336

жители, от които само един евреин, останалите само българи. От
тях мъже - 12 269, и жени - 11 967. Неженени - 13 600, семейни -
9532, овдовели 1101 и само 3 разведени. Момчета под 14 г. - 5413,
момичета - 5084. Най-голямо е село Божица - 1927 жители, след­

вано от Трекляно - 1059, Горно Уйно - 1040. Извор е с 546 жители,
а Босилеград - с 631. Най-голяма община е Божичката с 2603
жители, следвана от Брестница - 2296, Мусул - 2237, и Лечевци -

2129.
Село Извор като околийски център най-добре е описано от
проф. Константин Иречек, който е идвал два пъти в селото - през
1880 г. и 1883 г. Той пише: „Беше 8 ч. и 20 м. вечерта, когато сля­

зохме пред главния хан на това планинско селце. Новият хотел от
дърво и глина, който се държеше от един тукашен старец, имаше
две широки стаи за пътници, всяка с дървен одър вместо креват (пре­
ди три години тука спахме върху рогозки на земята) и с няколко

нерендосани маси и столове от прясно бяло дърво. Хоризонтът на
Извор само на запад е малко отворен, от страната към тройната
граница и към Дукатската планина, която се вижда през прозореца

112