Page 113 - kraiste

От 1864 г. Кюстендил е преминал в административно отноше­
ние към Дунавския вилает със седалище Русе. Управител на тази
обширна област, разпростряла се от Черно море до Моравско,
включваща Софийско, Знеполе, Граово, Мраката, Краище и

Кюстендилско, е големият турски реформатор Митхад паша.
Кюстендил е център на каза (окръг), в която влизали кехаите
(околиите) Краище, Пиянец и Полска. В кехая Краище не влизали

селищата от Радомирско Краище и Трънско Краище. След постро­
яването на пътя през Коньовската планина Кюстендил станал още
по-оживен административен и предимно търговски център, прочул
се с лековитите си минерални извори. В града имало няколко хана,
но най-известни са: Деве хан, Таш хан, Табак хан. Най-богатият чо­

век е Мехмед Челеби ага, който е владеел голяма част от селата в
Краище, известен на управляващите и богаташите от г. Ниш до
Цариград. Притежавал няколко чифлика в Кюстендилското поле.

Вторият богаташ е Хаджи Юнуз, следван от Дауд бег. Най-алчен и
жесток човек от тримата е Мехмед Челеби. Той убил по най-свиреп
начин в конака си Станко Петков от с. Побит камък, който се осме­
лил да му каже истината за непоносимото тежко положение на съ­

селяните си.
Всеки понеделник в Кюстендил имало голям пазар на стоки. В
селата не е имало магазини и в града идвали селяни от близки и

далечни селища. Градът е посещаван от известни търговци, дошли
от Цариград и средиземноморски градове. За султанския дворец по
време на байрамите са отправяни хиляди овни, предимно от стада­
та в Краище, над 40 хиляди оки овче масло, като част от него е

продавано на пазарите в Египет. За Виена са изнасяни над 30 хиля­
ди овчи кожи и 20 хиляди оки вълна. Само през солунското приста­
нище ежегодно са изнасяни за Европа, Африка и Азия над 200 хиля­
ди оки сушени сливи, част от тях са от селата, разположени по тече­

нията на реките Драговищица, Треклянска и Дивлянска. Срещу жи­
вотинска продукция и овощия някои селяни от Краище са се снаб­
дявали със сол и газ от Лом и Солун. Дотам са отивали с коне и

оттогава е останала поговорката „До Солуна сто самуна хлеб“. Един
от тези селяни е бил дядо Наке от с. Габрешевци. Всяка есен той с
16 коне, натоварени с плодове, тръгва за Лом. Конете се движат на
разстояние най-малко от 500 м един след друг, водени от кон с го­

лям звънец, който е пропътувал това разстояние няколко пъти по
вече познат път. На седемнадесетия кон, който е последен в кервана.

1 10