Page 116 - kraiste

на реката, която оттук отива към Драговищица. На западния край
на селото се издига една кула, която била съградена от турците с

ангария от околните села за заптиетата (един онбашия с 4-5 души),
а сега служи за седалище на околийските власти. Долната част е
каменна, горната глинеста със скелет дебели греди. В 1880 г. изг­
леждаше много оригинална. Партерът само с един вход и вместо

прозорци само с тесни магазди за пушки. Беше жилище на няколко
стражари и обор за техните коне. Между натрупаното сено се изли­
заше по примитивна дървена стълба в просторния салон на горния

кат, в който на едната страна седеше околийският началник, а на
другата - мировият съдия. Тогавашният началник, българин от
Крайдунавско, е служил в руската войска като офицер, живееше в
една тъмна стая с черен таван и прогнил под, където му беше и

канцеларията. Когато валеше дъжд, капеше през тавана вътре и на­
чалникът се обличаше с каучуково палто, за да не се измокри в соб­
ствения си подслон. Официалните книжа постоянно се затваряха в
архивния сандък, за да не се измокрят от ненадеен порой. Малките

правилни прозорци бяха залепени с броеве от вестник „Български
глас“ - в голямо фолио, разбира се, че от вятъра и дъжда много
разпокъсани. Главното желание на началника беше да получи поне
стъкло за прозорците, за това, разбира се, трябваше и крехкият ма­

териал и джамджията да се докарат чак от Кюстендил. Двата чарда­
ка отпред и отзад на салона и околността с няколко плета от тръне и
прътове, с кошари за добитък и царевични ниви допълваха панора­

мата на тази турска сграда. Туй всичко се беше променило.
Изворската кула ни посрещна с бяла боя, покрита с добра стряха,
снабдена с нови тавани и подове, и имаше прилични стъклени
прозорци, даже и пердета.

Самото село (546 жители) се състои собствено от една улица с
няколко дюкянчета и ниски глинени колиби с керемиден покрив. От

голите склонове на юг от дъжда се свлича много пясък чак на
улицата. Селото носи своето име от силния извор, чиито прозрачни
води изскачат в четириъгълни каменни огради, около метър и поло­
вина широки и три метра дълбоки, с голяма сила и множество ме­

хурчета и зимно време никога не замръзват. Оттокът на извора об­
разува силен поток на Изворщица, която върви на запад в
Драговищица.

Сградата, която бие на очи, е тукашната църква, която се изди­
га като някоя крепост между тополите, малко по-нататък от селски­

113