Page 145 - kraiste

Попгеоргиев се оженва за Мария - най-малката дъщеря на поп Стоян,

който е много богат с имот, два хана и добитък. Двамата решават
да организират Малашевското въстание, като привличат българи
родолюбци, между които са двете учителки в Солун - баба Неделя

и дъщеря й Станислава, която му посвещава стихотворение. През
средата на април 1876 г. представители на селата в региона на
Разловци провеждат събрание, на което решават да обявят въстание.
Събранието единодушно взема решение войвода на въстанието да

бъде Димитър Попгеоргиев. На 8 май 1876 г. въстанието е обявено
и отначало има успех. Това е единственото въстание в Югозападните
български земи по време на легендарното Априлско въстание - 1876
г. Многобройната турска войска потушава въстанието, извършва

убийства и грабежи, а други десетки селяни от различни селища са
осъдени на различен срок тъмничен затвор. Димитър Попгеоргиев
не е заловен, но цялото семейство идва в Кюстендилско.
В края на август 1878 г., поради разкъсването на Санстефанска

България по силата на Берлинския мирен договор, в Македония се
надига голямо народно негодувание заради оставането й отново под
робство. Стига се до бърза подготовка на Кресненско-Разложкото

въстание, обявено на 5 октомври 1878 г., като за началникщаб на
въстанието е определен Димитър Попгеоргиев, който се изявява като
талантлив ръководител. В края на май 1879 г. въстанието е напълно
потушено и Беровски се завръща в Кюстендил. Назначен е за кюс­

тендилски окръжен пристав, а от 1 юни 1880 г. е преназначен за
околийски началник на овакантеното място от видния деец на наци-
оналноосвободителното движение Тодор Пеев. На тази длъжност
той се застоява само половин година и е преместен на същата длъж­

ност в Цариброд. Там престоява няколко месеца и е преназначен за
околийски началник в Радомир. За кратко време успява да ликвиди­
ра голяма разбойническа група, действаща в района на с. Углярци,

от която били конфискувани 7 килограма злато, което предава на
Българска народна банка. Политическите борби са в разгара и той
като изявен русофил не остава настрани от тях. Преместен е за око­

лийски началник в Курт бунар (сега г. Тервел), която длъжност от­
казва и се прибира в с. Долна Гращица, където закупува имот. Отдава
се на земеделски труд. Става един от главните организатори на
Кюстендилската македонска доброволческа дружина за участие в
Сръбско-българската война 1885 г. и е единодушно одобрен за ръ­

ководител на дружината, като взема участие в нейните бойни дейс­

142