Page 143 - kraiste

напълно от краищенските села, включително и от селата Крива фея,
Несвърта и Ново село, където са били техните основни сили. Същият
ден капитан Ангелов получава телеграма да се прекратят всякакви
бойни действия, като командвания от него Кюстендилски опълчен­
ски отряд да се установи на граничната бразда от с. Колуница до

българо-турската граница. След три дни опълченските дружини през
Босилеград пристигат в Кюстендил, с изключение на Врачанското
опълчение под командването на поручик Куртев през селата Извор,

Горни Кортен, Долни Кортен, Сушица, Добри дол и Жабляно зами­
нава за Радомир и оттам за Враца.
Последни от Краище се изтеглят бойците от Кюстендилската
македонска доброволческа дружита. На 7 декември 1885 г. войво­

дата Димитър Попгеоргиев със заповед №36 постановява:
„Обявявам на всичките ми другари доброволци, че аз от днес ся
вече оттеглям от командването на доброволческия отряд. При това
ползувам ся, мили мои другари, да ви благодаря за добрата дружба,

безусловна послушност и коравосърдечността ви с най-голяма са-
можертвеност на бойното поле, заедно с меня да умрете или въз­
тържествувате с победата над неприятеля, на това съм свидетел и
се гордея с вашата примерна храброст, която показахте в сражени­

ята ни със сърбите и свършеното им поражение на 15 ноември при
с. Долна Любата. Другари мили! Желая ви и в моето между вас
отсъствие да не отпадате духом. Бъдете по-бодри, послушни и

храбри.
7 декември 1885 г.
с. Долна Любата
Командир на Доброволческия отряд:
Димитър Попгеоргиев“

На 8 декември 1885 г. връчва на Кюстендилския окръжен уп­
равител следната записка: „Сега пристигнах тук. Днес оставих доб­

роволческия отряд поручику Манову. От Долна Любата писах Ви,
отпосле, подир всичките ми съвети на момчетата, за да останат по
местата си, научих ся, че мнозина от конниците били напуснали и
казали в града, че същото щели да направят и пешите“.

След три дни изпраща записка на брат си Костадин в с. Извор,
в Кюстендилско Краище, като го уведомява, че личният състав на
Първа чета е уволнен и следва уволнението на четниците от други­

те чети.

140