Page 147 - kraiste
P. 147

винаги е било между първите при отглеждане на овце и кози. През

              1893 г. на 100 жители в България се падат 2074 овце и 381 кози, а в
              Кюстендилско Краище съответно 2996 овце и 733 кози. Техният брой
              е далеч повече, защото са били укривани от населението, за да не
              плаща данък. През 1874 г. от турските регистри се вижда, че с.

              Божица е на второ място по брой на овцете в Кюстендилската каза
              - 7663 броя (табл.1). Броят на регистрираните овце в общините в
              Кюстендилско Краище се вижда от табл. 2, а за периода от 1907 до
               1911 г. - от табл. 3. От началото на XX в. козите бързо намаляват

               поради взетите мерки от държавата за залесяване с изкуствени гори
               и опазване на съществуващите.
                      За по-рационално добиване на мляко, масло, сирене, извара и в

               дадени месеци облекчаване на труда при отглеждане на дойни овце
               в селата са организирани временни сдружения, наречени бачии. На
               20 май са отлъчвани агнетата от майките им. Този ден е празник на
               селото и се казва премуз. От ранна утрин стопаните на овцете ги

               изкарват на паша в ливадите, предназначени за коситба. Към обяд,
               когато се напасат хубаво, овцете се закарват пред комисия, избрана
               от общоселско събрание за издояване. Комисията измерва издоено-
               то от стопанина мляко и въз основа на него се определя какво коли­

               чество сирене и масло ще получи за времето на престоя на овцете в
               бачията. Полученото количество мляко при доенето се умножава
               по 5 ведра (едно ведро съдържа 10 оки). Или ако даден стопанин е
               издоил 10 оки, има право на 500 оки, за които ще получи сирене и

               масло.
                      Издоеното мляко пред комисията се подсирва, като се произ­
               вежда специално сирене, наречено аглия. Занася се в църквата да се

               освети от свещеника, след което на мегдана или на поляна се съби­
               ра цялото село, всяка къща донася сирене, до късна вечер ядат, пият,
               играят хора и се веселят.
                      За бачия селото избира най-опитния майстор, изявил се пред

               изминалите години в производството на сирене. Той се ползва с го­
               лямо доверие като честен и искрен човек. Не е имало случай в нито
               едно село някой стопанин да е упрекнал в нечестност даден бачия.

               Трудът на бачията е тежък от обработката на голямото количество
               мляко. По договаряне възнаграждението си получава в пари и
               продукти.
                      Главният овчар на стадото, а те могат да бъдат няколко в зави­

               симост от броя на овцете, като на всеки 500 се пада по един, се



                144
   142   143   144   145   146   147   148   149   150   151   152