Page 144 - kraiste

На 24 декември 1885 г. Димитър Попгеоргиев е при своето
семейство в с. Долна Гращица, Кюстендилско.

Българската историческа наука е длъжник към участниците в
опълченските дружини в Изворския отряд и Кюстендилската маке­
донска доброволческа дружина. Родолюбието и героичните подви­

зи на Димитър Попгеоргиев Беровски са потънали в праха на заб­
равата от поколенията. Запустял е неговият гроб в с. Долна Гращица,
в Кюстендил няма негов бюст- паметник, не се устройват чествания,
забравен е от електронни медии и печатни издания. Това дава въз­

можност на лъжеисторици от Скопие да го присвояват за „чист ма­
кедонец“, да твърдят, че Кресненско-Разложкото въстание от 1878
г., а така и Разловското въстание от 1876 г. са македонски въстания,

че македонците са участвали в Кюстендилската македонска добро­
волческа дружина в помощ на българската войска. Грубо е изопа­
чил истината професор Любен Лапе в книгата си „Разловското вос-
тание од 1876 г. и личността на неговия организатор Димитър поп

Георгиев - Беровски“, в която книга твърди, че Беровски е
македонец, а не българин.
В същност кой е Димитър Попгеоргиев Беровски?

Роден е през 1840 г. в родолюбиво българско семейство на поп
Георги Димитриев поп Пецов в с. Берово. Негови братя са Костадин,
Иван и Алекси. Учи в местното училище, в гръцко училище в Солун
и в духовната семинария в г. Одеса, където учи Васил Друмев. За

връзката му с българските бежанци е прогонен. По време на
Видинското въстание е изключен от семинарията. Заминава за
Белград и се включва в Първата българска легия. През 1862 г. взе­
ма участие в боевете срещу турците в Белград в отряда на Ильо

войвода. По-късно завършва сръбското военно училище и постъп­
ва в армията. По това време се запознава със Стефан Веркович,
който търси запознанство с българи. В Белград престоява от 1860

до 1865 г., където под влиянието на Г. С. Раковски израства като
български революционер. Изпаднал в тежко материално положение,
е принуден да се завърне в родното си Берово, като получава пола­

гаемото му се бащино наследство, което не е малко. Става учител в
българското училище, води борба против гръцкия владика в
Струмица, продължава да сътрудничи на Стефан Веркович, който
през 1868 г. издава книгата „Народни песни на македонските бълга­

ри“, а през 1868 г. в Москва излиза книгата му „Описание на бита на
българското население в Македония“. През 1867 г. Димитър

141