Page 191 - kraiste

ването на княз Фердинад при откриването на Народния театър.
Завършва философия и литература в университета в г. Фрибург,
Швейцария. Доброволец в Балканската война - 1912 г., а по време

на Първата световна война е преводач отначало на Южния фронт, а
по-късно в Главната квартира на армията. След демобилизацията
последователно е учител по френски език в гимназиите в градовете

Казанлък, Хасково, Лом и Кюстендил. Заедно с писателя Георги
Константинов издава сп. „Ведрина“. От 1923 г. живее в София и е
несменяем преподавател в Катедра по сравнително литературозна­
ние в Софийския университет. Член на Германското философско
дружество, на Съюза на българските писатели, на Комисията по

интелектуално сътрудничество на ПЕН-клубовете - световна
организация. През целия си живот той не забрави родния си край,
като редовно го посещаваше. През 1926 г. в с. Метохия написа ко­

медията „Воденичарката“. Той беше отличен преводач на трудове­
те на Шилер, Гьоте, Хайне, Рембо, Ахматова, Петьофи. Значими са
обемистите му трудове на философска тематика. Цялото му твор­
чество е събрано в 13 тома и са станали отдавна библиографска

ценност.
Все още не е проучено неговото голямо дело като председател
на Върховния комитет на организацията на бежанците от Западните
покрайнини. На многохилядните събори на Калотина и на Славчето

в Босилеградско той произнася пламенни речи в защита на поробе­
ното българско население. В една своя реч, сочейки държавната гра­
ница с пръст, между другото заявява: „...само няколко крачки ни
делят от страната на сълзите, от страната на убийствата и страда­

нията“. След като изрежда имената на убитите в Босилеградско и
Царибродско българи от сръбските власти, си задава въпроса каква
е вината на населението. Отговаря сам: „Виновно е то! Виновно е,

защото е българско, защото там живеят българи! Защото са родени
българи и умират като българи! Защото говорят и плачат на своя
майчин език.“
През август 1929 г. в Женева се организира конгрес на евро­

пейските малцинства. Емануил Попдимитров произнася на френс­
ки език реч пред делегатите на конгреса като представител на бъл­
гарите от Западните покрайнини. Той участва в конгреса на журна­
листите от европейските малцинства като представител на в.

„Западни покрайнини“.
Неведнъж той заявява, че Западните покрайнини „са ключът

'90