Page 188 - kraiste
P. 188
полк и постигат победа. Те са подпомогнати от точната стрелба на
българската артилерия. Настъплението ,44а нож“ сее голям смут в
турските редици, като те загубват половината от личния си състав и
оставят цялата си бойна техника на полесражението. В тези кърва
ви битки загиват не малко български офицери и войници, между
които има такива от Краище.
Изгонването на турските войски зад булаирските височини и
укрепления на Галиполски полуостров фактически решава изхода
на войната. Не се удава на турската войска да разгроми Седма рил
ска пехотна дивизия и многобройната турска войска да настъпи на
север, за да окаже помощ на обсадения г. Одрин, който след броени
дни се предава. С право в историята е отбелязано, че водените кръ-
вопролитни боеве при Булаир са едни от най-успешните за България
през време на войната.
Едновременно с настъпването на Галиполската турска армия
на 8 февруари 1913 г. турското командване настъпва с 40 000 души
в района западно от Шаркьой. Те са посрещнати от Втора скопска и
Четвърта битолска опълченска дружина от Първа бригада на
Македонско-одринското опълчение. Българските опълченци конт
раатакуват „На нож“ с помощта на 49 пехотен полк и ликвидират
турската офанзива.
По същото време турската войска от 120 000 души настъпва в
Чаталджа, където среща храбрите войни от Първа българска армия
в състав Първа пехотна софийска, Шеста пехотна бдинска и Десета
пехотна сборна дивизия. Северната страна на позицията се отбра
нява от Трета българска армия. И в тази битка българската армия
излиза победител. В Балканската война 1912 г. България дава 83
000 убити, а нейните съюзници - 31 000 души.
Крехкият съюз между България, Сърбия, Черна гора и Гърция
по време на Балканската война 1912 г. бързо се разпада, като ос
новна причина се явява подялбата на Македония. При крайно неб
лагоприятни международни условия, с източена икономика и бойна
сила, цар Фердинанд и неговото последно правителство започват
военни действия, довели до първата национална катастрофа. На 16
юни (стар стил) 1913 г. по заповед на цар Фердинанд започва нас
тъплението на Шеста българска армия срещу Сърбия в направле
нието на юг от планината Осогово. След два дни бойните действия
са прекратени по заповед на правителството. Сърбия не приема при
мирие и в боевете при Резовската река в Македония е пленена зна-
185

