Page 187 - kraiste
P. 187

отделения от Втори артилерийски полк. Във войната участва с ли­

            чен състав от 1709 души, 1858 коне, 69 каруци и 24 оръдия. Един
            дивизионен огнестрелен парк, интендантска рота, продоволствен
            транспорт, дивизионен лазарет, шест полеви болници, две подвиж­
            ни болници, стражарски пехотен взвод. Общият състав на дивизи­

            ята е 37 355 офицери, подофицери и войници, 8271 коня, 2530 вола,
            2369 каруци, 1 лек автомобил, 24 картечници и 72 оръдия.
                   Седма рилска пехотна дивизия участва в първия период на
            войната в състава на Втора съюзна армия заедно с Тимошката сръб­

            ска дивизия. Българската дивизия се съсредоточава в района на
            Кюстендил, Дупница и с. Кадин мост (сега Невестино,
            Кюстендилско). Получава заповед Втора бригада да настъпи към с.
            Царево село (сега г. Делчево), а Трета бригада - в посока Горна

            Джумая (сега Благоевград). Против дивизията турците противопос­
            тавят Струмски корпус и 16 низамска дивизия. На 18 октомври 1912
             г. пръв настъпва 26 пернишки пехотен полк. В тила на турската войс­

             ка действат четири чети от македонски българи. Успешно е настъп­
             лението на дивизията, а населението я посреща с неописуема радост.
                    След овладяването на земите по течението на реките Струма и
             Марица е овладян г. Солун. За успеха на Българската войска ценна
             помощ оказват четите, съставени от местни българи, които нанасят

             удари в тила на турската войска. Войводи на чети са Яне Сандански,
             Ефрем Чучков, Георги Попхристов, поетът П. К. Яворов и десетки
             български патриоти. Хайдушките чети оказват ценна помощ и на

             сръбската и гръцката войска.
                    На 24 януари 1913 г. Седма рилска пехотна дивизия заема отб­
             ранителна позиция срещу турския Булаирски корпус.
             Съотношението между двете армии в жива сила и бойна техника е в

             полза на турската. Рано сутринта на 8 февруари 1913 г. Мюртебната
             (Сборната) и 27 низамски дивизии настъпват в гъсти редици, подк­
             репени от големокалибрените оръдия на кръстосвана „Месудие“,

             разположен в Мраморно море. Турското командване има за цел да
             разгроми Седма рилска пехотна дивизия западно от с. Ексемил и да
             се съедини с вече извършения турски десант в района на Шаркьой.
             Завързват се ожесточени боеве, като турците постигат известни
             успехи. Пета рота от 22 тракийски полк, а след това 15-а и 16-а рота

             се хвърлят в боя с мощно „ура“ и „на нож“. Турците получават нови
             подкрепления. Българите въвеждат нови сили и контраатакуват с
              13 Рилски пехотен полк, 22 Тракийски пехотен полк и 49 пехотен



              184
   182   183   184   185   186   187   188   189   190   191   192