Page 187 - kraiste
P. 187
отделения от Втори артилерийски полк. Във войната участва с ли
чен състав от 1709 души, 1858 коне, 69 каруци и 24 оръдия. Един
дивизионен огнестрелен парк, интендантска рота, продоволствен
транспорт, дивизионен лазарет, шест полеви болници, две подвиж
ни болници, стражарски пехотен взвод. Общият състав на дивизи
ята е 37 355 офицери, подофицери и войници, 8271 коня, 2530 вола,
2369 каруци, 1 лек автомобил, 24 картечници и 72 оръдия.
Седма рилска пехотна дивизия участва в първия период на
войната в състава на Втора съюзна армия заедно с Тимошката сръб
ска дивизия. Българската дивизия се съсредоточава в района на
Кюстендил, Дупница и с. Кадин мост (сега Невестино,
Кюстендилско). Получава заповед Втора бригада да настъпи към с.
Царево село (сега г. Делчево), а Трета бригада - в посока Горна
Джумая (сега Благоевград). Против дивизията турците противопос
тавят Струмски корпус и 16 низамска дивизия. На 18 октомври 1912
г. пръв настъпва 26 пернишки пехотен полк. В тила на турската войс
ка действат четири чети от македонски българи. Успешно е настъп
лението на дивизията, а населението я посреща с неописуема радост.
След овладяването на земите по течението на реките Струма и
Марица е овладян г. Солун. За успеха на Българската войска ценна
помощ оказват четите, съставени от местни българи, които нанасят
удари в тила на турската войска. Войводи на чети са Яне Сандански,
Ефрем Чучков, Георги Попхристов, поетът П. К. Яворов и десетки
български патриоти. Хайдушките чети оказват ценна помощ и на
сръбската и гръцката войска.
На 24 януари 1913 г. Седма рилска пехотна дивизия заема отб
ранителна позиция срещу турския Булаирски корпус.
Съотношението между двете армии в жива сила и бойна техника е в
полза на турската. Рано сутринта на 8 февруари 1913 г. Мюртебната
(Сборната) и 27 низамски дивизии настъпват в гъсти редици, подк
репени от големокалибрените оръдия на кръстосвана „Месудие“,
разположен в Мраморно море. Турското командване има за цел да
разгроми Седма рилска пехотна дивизия западно от с. Ексемил и да
се съедини с вече извършения турски десант в района на Шаркьой.
Завързват се ожесточени боеве, като турците постигат известни
успехи. Пета рота от 22 тракийски полк, а след това 15-а и 16-а рота
се хвърлят в боя с мощно „ура“ и „на нож“. Турците получават нови
подкрепления. Българите въвеждат нови сили и контраатакуват с
13 Рилски пехотен полк, 22 Тракийски пехотен полк и 49 пехотен
184

