Page 192 - kraiste

на българската независимост“, те са „вратата, макар и заключена,
която води към културна Европа“. Той зове „всички съзнателни
българи, интелигенция и прост народ, организации и групи, партии
и общества“ да се надигат в борбата за „правда и мир на земята“.

Неуморна е неговата дейност в организирането на бежанците в
дружества, разпръснати на многобройни места в страната.
Организира библиотека „Западни покрайнини“. Първата книга на

библиотеката е „Сърбите и ние“ от видния български писател
Стилиян Чилингиров. В страната възникват 58 землячески дружес­
тва с над 2000 членове, в които се развива широка културна и масо­
во-политическа дейност.

През юни 1930 г. на събора в местността „Славчето“ Емануил
Попдимитров произнася голяма реч, в която между другото казва:
,Аз виждам оттук стройния Църноок, недалеч там в долината на

Драговищица е красивият и любим наш Босилеград, родното място
на майка ми. Откъм запад се издига Козяк, който къта в полите си
моето родно селце Груинци. Ето пред нас е Модрата рудин, в чието
подножие цъфтеше някога на свобода село Извор с обилната студе­

на вода, с голямата черква, подобна на стара катедрала, за въздига­
нето на която през 40-те години на миналия век моят прадядо поп
Лазар, наклеветен от гърците, е лежал в Куршумлихан в Скопие.
Ето Могилата и цветното поле, ливадите, през които като дете

минавах, за да ида на училище в Извор.“
Емануил Попдимитров е гордост и знаме на Краище. Неговият
живот премина в борба и творчество за благото на българския народ.
Почина на 23 май 1943 г. в разгара на Втората световна война, кога-

то населението на Краище беше отново в пределите на майка
България.
В чест на неговата светла памет съселяните му изградиха чеш­

ма с барелеф в с. Киселица, недалеч от родното му място, през ко­
ето злокобният Ньойски мирен договор от 1919 г. прокара гранич­
ната държавна бразда по средата на къщите и дворовете за срам и
позор на прехвалените европейски политици и държавници.

191