Page 189 - kraiste

коня тръгва от г. Кюстендил, през Долно село и с. Бистър и присти­
га в Босилеград. На 29 и 30 септември 1915 г. полкът заема позиция
в Краище на сръбско-българската граница, а 26 Пернишки полк в
района на г. Трън. Нестроевата рота, медицинската служба и обо­

зът временно остават в с. Долна Любата и в с. Мусул.
Полкът започва настъплението си през връх Патерица и връх
Корувак. В тази война умират десетки офицери и войници от Краище

в защита на България. Войната завършва с нова национална катас­
трофа за родината.
За читателите ще представлява интерес мнението на светов­
ноизвестния политически и държавен лидер Уинстън Ленард

Спенсър Чърчил (1874-1965) за България, написано в том първи, с.
454-456, в книгата му „Световни имена“, издадена през 1936 г. на
сръбски език, в раздела „Турция и Балканите“. Той казва:
„През първата война България победоносно изнесе главните

удари в нападението срещу Турция. Докато българската войска нас­
тъпваше към Цариград срещу най-добрите войски на Турция, гръ­
дите и сърбите заграбиха областите в Тракия и Македония, които
турците слабо отбраняваха.

Българите, които изнесоха най-големите сражения и дадоха на-
й-големи загуби, най-после бяха спрени при Цариград. И когато
след това върнаха поглед зад себе си, видяха, че почти цялата завзе­

та територия е в ръцете на съюзниците. Съдбата на тези територии
беше решена преди войната с договор, сключен между четирите
воюващи малки държави. Одрин все пак не бе паднал.
Съображенията за завземането на Одрин, поради което войната
продължи, бе използвано от сърбите и гърците, за да отправят те

своето искане за отхвърляне на някои важни подробности на пред­
видения договор. Същевременно те задържаха завзетите области в
свяои ръце. По такъв начин на българите бе отнета не само почти

цялата територия, спечелена във войната с Турция, която бе поде­
лена между Гърция и Сърбия, но и Румъния отне чисто българската
област Добруджа.
Може би никога един народ не се е намирал в по-дълбоко отча­

яние за своята съдба, както е бил българският народ при това така
създадено положение. Всички дадени жертви бяха безполезни, да­
же повече от безполезни. Всички плодове от техните победи послу­

жиха за засилване на техните врагове.
Българите видяха как великите сили, преди всичко англичаните,

188