Page 39 - kraiste
P. 39
Кюстендил султанската войска е посрещната с мед и масло, с по
чести от управителите на районите, наречени войводи. Трогнат от
сърдечното посрещане, султанът опростил данъчната тегоба на
населението, като продължил похода се през Деве баир, а не през
Краище към София, страхувайки се от планините, в които може да
погине войската му. Войвода на Краище е Игит, някои го изписват
Егит, който продължил свободно да управлява.
Населението на Велбъждкото княжество се делило на свобод
ни /епики/ и зависими /парици/. Първйте са имали своя земя, която
имали право да продават. Вторите са роби, настанени на чужда земя,
без право да се изселват. Те са населявали Краище, Осогово, Кратово
и други райони, където имало рудници. В Краище освен като миньо
ри са имали и задължението да пазят границата на княжеството. От
„Законник“ на Стефан Душан научаваме, че населението от гранич
ните райони плащало всичките щети, причинени от навлизането на
чужди войски или разбойнически групи.
Наследник на султана Мурад бил султан Баязид - много жес
ток спрямо българите. След като разорил българската столица
Търново, през 1393 г. повикал в г. Серес византийския император
Мануил, сръбския деспот Стефан Лазаревич и велбъждкия
Константин за установяване на съюз помежду им. Тъй като от та
къв много се е нуждаела османската държава. Този съюз скоро бил
нарушен, след като Константи новата дъщеря Елена станала съпру
га на византийския император, без да се иска съгласието на султана,
което много го разгневило. Но въпреки това през 1394 г. съюзници
те влезли във война с влашкия войвода Мирчо, от когото претърпе
ли поражение в Ровно на 10 октомври с. г. В боя загинал Константин
и неговото място заел Юсуф /Исуф/ по всяка вероятност потурчен
българин, а някои допускат да е син на убития Константин. Той е
построил първата джамия в Кюстендил, наречена Мурад челеби
джамсии.
През 1402 г. умира султан Баязид. Веднага по-малкият му син
Мохамед се отделил от брат си Сюлейман, който управлявал поро
бените земи на Балканския полуостров. Отношенията между двама
та братя се изострили до такава степен, че усилено започнали да се
подготвят за война един срещу друг. Това дало повод на българите,
живеещи по течението на река Българска Морава, подтикнати от ца-
р-Страцимировия син Константин и братовчед му Фружин - син на
цар Шишман, да вдигнат първото българско въстание против турците.
36

