Page 42 - kraiste

пролом и основал днешната Хайдушка махала.
В село Враня стена мирно и тихо живеел Богдан. Турците го
нападнали, за да му вземат овцете. Те го завързали с въже и го хвър­

лили от висок камък, който сега се нарича Богданов камък.
Дълги години в Краище е върлувал турският разбойник
Мустафа, който грабел и убивал беззащитните хора. За тези злоде­
яния пише Христо Ботев във в. „Знаме“, бр. 22 от 13 юли 1875 г., че

в Сърбия са избягали 40 семейства. Турските власти са били прину­
дени да разследват случая, като с това бил натоварен каймакаминът.
Пред него селяните от Горна Лисина казали „белиме кори на сухите

плодови дървета па ги тъпчем, варим, сушим и ядем...
Селяните от Грусец изповядали как нихен един съсед близо до
една седмица живеел с децата си от трева...“. Изнесеното във вест­
ника е точна и вярна характеристика за живота на селяните в Краище.

За селяните по-страшни от чумата и холерата били
билюкбашиите, често обикалящи селата, водещи със себе си от 20
до 30 сеймени. Всичките били женкари, кокошкари, опитни и свире­

пи разбойници, извършващи убийства, изтезания и обири. От гру­
пата на сеймените избирали един, който се нарчал конакчия. Той
идвал пръв в селото няколко дни преди пристигането на останалите
от групата, за да им осигури жилища, ядене и пиене. Той подбирал

за квартири по-заможни къщи с млади булки или моми. Ако такива
е нямало, събирали жени от махалите. След пристигането на конак-
чията селяните били задължени да му донасят най-хубавите си

кокошки, масло, ракия, бяло брашно за баници. При пристигането
на групата мало и голямо излизало накрай село да я посрещне с
викане: „Добре дошъл, господарю“, правейки дълбок поклон до зе­
мята със сваляне на калпаци и забрадки. Най-напред в групата на

охранен кон яздел билюкбашията, около който обикаляли зли куче­
та от вълча порода. Те се нахвърляли върху посрещаните. При опит
за отбрана от куче наказанието било жестоко - бой до смърт.

Кучетата се хранели само с кокошки, опечени в масло. Отседналите
в къщите сеймени след богата и пянска трапеза, прогонвали мъжете,
за да се гаврят с жените и дъщерите им.
В селата идвали представители на турската държавна власт,

наричани от населението царски чиновници. За тяхната издръжка,
като храна, отопление, осветление, пиене, населението е било длъж­
но да се грижи. Това принуждавало кмета на селото да събира от

всяка къща храни. В навечерието на Освободителната война в дома

39