Page 40 - kraiste
P. 40

Голямото сражение между войската и въстаниците станало в долина­
        та на река Темска, приток на река Нишава. Въстаниците са разбити.
                Отношенията между двамата синове на починалия султан стиг­
         нали до война. Мохамед събрал силна войска, поверил я на брат си

         Муса, да се сражава срещу Сюлейман, който го победил.
         Властолюбието накарало Муса да се провъзгласи за владетел на
        турската държава, като предприел големи насилия срещу христи­

         янското население. Неговото име като на жесток човек е останало
         през вековете в редица народни песни и предания. Против неговата
        тирания българското население по течението на река Тимок отново
         се вдигнало на въстание. Муса обвинил велбъждкия васал Юсуф,

         краищкия войвода Игит за организатори на въстанието. Арестувал
         ги и ги заточил в крепостта в г. Димотика. Оттам те успели да
         избягат, отишли при Стефан Лазаревич. По това време сваленият

         от власт султан Мохамед събрал голяма войска от свои привърже­
         ници и сключил договор със Стефан Лазаревич, Юсуф и Игит за
         военна помощ. Войските на двамата братя се срещнали на бойното
         поле при самоковското село Чомурли, където на 14 юли 1413 г. е

         убит Муса. Мохамед отново станал султан на обширната империя,
         като възнаградил Стефан Лазаревич да управлява българската земя
         Знеполе, а войводата Игит да управлява Краище. След смъртта на

         султан Мохамед го наследил султан Мурад II /1421-1451/, който
         продължил дадената привилегия на двамата съюзници на баща му.
         След смъртта на Стефан Лазаревич през 1427 г. султан Мурад II
         отнел от Сърбия Знеполе и други земи, които подчинил под своя

         власт. Историята не говори каква е била съдбата на войводата Игит,
         но ни дава право да твърдим, че Краище е последната българска
         земя, завладяна от турците.

                След завладяването на Цариград през 1453 г. и на Сърбия през
         1459 г. Османската империя се разпростира върху целия Балкански
         полуостров, като са създадени две административно-управленски
         области: Румелия и Босна. Седалището на Румелийския управител

         е в София, който ръководи 26 санджака /скързи/, между които е
         Кюстендилският, обхващащ селищата Кюстендил, Радомир,

         Дупница, Петрич, Мелник, Кратово, Дойран, Тиквеш, Велес, Струга,
         Родовиш, Щип и Краище.
                От турското робство населението на Краище е освободено от
         ЗнеполскоКраищенското въстание, ръководено от видния деец на

         българското национално-освободително движение Симо Соколов.



                                                                                                         37
   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44   45