Page 43 - kraiste
P. 43
на Христо Кадии в село Божица дошъл турски чиновник, който за
повядал да му опекат кокошка в масло. Той внимателно следял с
поглед колко масло се слага в гювеча за печене на кокошката.
Турчинът все викал: „Още, още“. Когато делвата с маслото остана
ла празна, дядо Христо продумал: „Снао, снао, връчвуто му прине
си“. За тези думи бил жестоко пребит и починал.
Държавните турски чиновници и спахии не били контролирани,
което давало възможност да събират данъци колкото си искат, да
упражняват жестокости над населението. Най-богатите спахии да
вали на откуп своя спахалък на други турци, които от своя страна
увеличавали данъците. А те били - за къща, за куче, за кокошка, за
домашни животни и за още много други неща. В продължение на
три столетия най-тежък бил кървавият данък, който откъсвал от бъл
гарския народ добрите му младежи, превръщайки ги в свирепа тур
ска сган за жестокости над мирното население. Еничарският корпус
бил самостоятелна военна институция, щурмови отряд по време на
война, за потушаване на въстания и бунтове. Еничарите били мно
го добре платени и със статут на привилегирована класа. След на
вършване на определена възраст на служба в еничарския корпус по
лучавали безплатно земя в най-плодородните райони в страната,
където се заселвали. Такива нежелани заселници, макар и за кратко
време, е имало през XVII в. в Беловската (Земенската) котловина,
отдали се на животновъдство. Те влизали често в жестоки спорове с
населението на Добри дол и околните села за пасбищата в Земенската
планина. За да сплашват селяните, построили в долината на Турско
усое летен затвор, която още се нарича Абсина ливада.
В Знеполе, Граово, Мраката и западните селища от Краище в
началото на XVIII в. върлувала турска разбойническа група. Тя би
ла много добре въоръжена. Придвижвала се от село в село с коне,
грабели, убивали и опожарявали къщи. Така под страх държали мно
го села. Юначни младежи от село Долна Врабча, Радомирско
Краище, се заели с ликвидиране на разбойническата група, като при
бягнали до хитрост. Като разбрали, че групата се отправя към село
то им, 27 младежи се маскирали като кукери, накичени със звънци,
с маски на животни. Те посрещнали деветимата бандити край село
то с песни и игри. Разбойниците били приятно изненадани от
посрещането, забавлявали се от игрите. Когато бандитите се отда
лечили достатъчно един от друг, към всеки бандит се прикрепили
по трима кукери. По даден сигнал те нападнали разбойниците, за
40

