Page 43 - kraiste
P. 43

на Христо Кадии в село Божица дошъл турски чиновник, който за­
            повядал да му опекат кокошка в масло. Той внимателно следял с

            поглед колко масло се слага в гювеча за печене на кокошката.
            Турчинът все викал: „Още, още“. Когато делвата с маслото остана­
            ла празна, дядо Христо продумал: „Снао, снао, връчвуто му прине­
            си“. За тези думи бил жестоко пребит и починал.

                   Държавните турски чиновници и спахии не били контролирани,
            което давало възможност да събират данъци колкото си искат, да
            упражняват жестокости над населението. Най-богатите спахии да­

            вали на откуп своя спахалък на други турци, които от своя страна
            увеличавали данъците. А те били - за къща, за куче, за кокошка, за
            домашни животни и за още много други неща. В продължение на
            три столетия най-тежък бил кървавият данък, който откъсвал от бъл­

            гарския народ добрите му младежи, превръщайки ги в свирепа тур­
            ска сган за жестокости над мирното население. Еничарският корпус
            бил самостоятелна военна институция, щурмови отряд по време на
            война, за потушаване на въстания и бунтове. Еничарите били мно­

            го добре платени и със статут на привилегирована класа. След на­
            вършване на определена възраст на служба в еничарския корпус по­
            лучавали безплатно земя в най-плодородните райони в страната,
             където се заселвали. Такива нежелани заселници, макар и за кратко

             време, е имало през XVII в. в Беловската (Земенската) котловина,
             отдали се на животновъдство. Те влизали често в жестоки спорове с
             населението на Добри дол и околните села за пасбищата в Земенската

             планина. За да сплашват селяните, построили в долината на Турско
             усое летен затвор, която още се нарича Абсина ливада.
                    В Знеполе, Граово, Мраката и западните селища от Краище в
             началото на XVIII в. върлувала турска разбойническа група. Тя би­

             ла много добре въоръжена. Придвижвала се от село в село с коне,
             грабели, убивали и опожарявали къщи. Така под страх държали мно­
             го села. Юначни младежи от село Долна Врабча, Радомирско

             Краище, се заели с ликвидиране на разбойническата група, като при­
             бягнали до хитрост. Като разбрали, че групата се отправя към село­
             то им, 27 младежи се маскирали като кукери, накичени със звънци,
             с маски на животни. Те посрещнали деветимата бандити край село­
             то с песни и игри. Разбойниците били приятно изненадани от

             посрещането, забавлявали се от игрите. Когато бандитите се отда­
             лечили достатъчно един от друг, към всеки бандит се прикрепили
              по трима кукери. По даден сигнал те нападнали разбойниците, за­



              40
   38   39   40   41   42   43   44   45   46   47   48